През последните години се направиха значителни инвестиции във виноприозводството, по-голямата част от насажденията в България са подновени, много активно се работи за представяне на продуктите ни в чужбина. Българското вино е с добро качество и това отчетливо се вижда на международни конкурси, където печелим много награди. Така Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара в България, обобщава развитието на вино-лозарския бранш през последните години.
През настоящия програмен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) малко вероятно е да бъдат одобрени проекти свързани с винопроизводството, допълва той. В средата на април 2017 г . започва прием на проекти по подмярка 4.2 за инвестиции в преработка на селскостопанска продукция. До тогава от бранша се надяват да постигнат чрез преговори с Министерство на земеделието и харните промени в рестриктивните критерии при събирането на точки по проектите и предприятията да получат шанс за подкрепа по ПРСР.
„Логично е след като има инвестиции в производство на грозде, да има и в производство на вино. Лозята се обновяват именно с оглед производството на вино. Освен това нашият сектор работи на 100% с българска суровина, за разлика от останалите сектори, където се получава изкривяване на подпомагането, защото то не отива за производство с местна суровина.“ , обяснява Радослав Радев, „Тъжно е, защото производството на вино върви добре. Нашият бранш всъщност се състои от производство на грозде и производство на вино, т.е сме два бранша.“, допълва той.
По-малко вино тази година
140 млн. литра ще бъде производството на грозде през 2016 г., по необобщени официални данни. Количеството е по-малко в сравнение с предходната година, но това е тенденцията не само в България, а и в големия производител Франция например. Затова и тенденцията е на увеличаване на цените.
Повишен интерес има у нас към засаждане на нови насаждения от сортовете Сира, Малбек и Пино Ноар. Те ще развият своя потенциал след няколко години, но първите резултати са доста обещаващи – добре се развиват в България и интересът на потребителите е голям. Въвеждането на нови сортове обогатява портфолиото от вина, които може да се предлагат на пазара. Очакванията на винопроизводителите са за добра година, защото по време и в началото на гроздобера имаше сух период, след това обаче времето бе подходящо за отглеждане, каза още експертът.
В момента браншът очаква да разбере какво ще се случи с промените в Закона за акцизите и данъчните складове. „В момента има много предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Предстои Парламентът да се занимава с този закон, но тенденцията е реколтата да се изкупува от частни лица, като в по-голямата част от случаите се използват за частно производство на домашна ракия. Миналата година Парламентът прие текстове, които поставиха ред в тази сфера и събираемостта се повиши, но по чисто популистки причини този режим се атакува от различни политически сили, така че предстои да видим какво ще се случи с новия закон.“, обяснява Радослав Радев.
Кооперирането и ПРСР
Като цяло се запазва тенденцията половината от реколтата да се изразходва за частно производство на вино и ракия. От една страна всички ние губим от несъбрания акциз, а от друга страна има необходимост от осигуряване безопасността на продукта, който се произвежда. Въпрос на воля от страна на държавата е да въведе ред в този сектор. Освен това административната тежест за бизнеса бе намалена, но винаги има място за подобрение, каза още той.
Броят на регистрираните винопроизводители в България в момента е около 265. Това са компании със собствено винопроизводство, 99% от тях разполагат със собствени лозови насаждения. За гроздопроизводителите от един район по-скоро е удачно кооперирането, но по думите на експерта затрудненият достъп до финансиране по Програмата за развитие на селските райони до голяма степен затруднява този процес.
В ход в момента са два проекта за маркетинг на продукти на европейски вина в трети страни – един в САЩ и Китай, другият в Русия и Беларус. Това осигурява основата за реклама в трети страни, от там нататък производителите сами трябва да надграждат своята стратегия за участие на тези пазари. „Франция е един производител, който от години има достъп до европейските фондове, затова е развила повече и своите възможности да промотира продуктите си в чужбина. Френските производители работят с различни национални институции. Това е въпрос на приоритети на държавата.“, казва Радослав Радев.
Най-слабата световна реколта от 20 години
Пpoизвoдcтвoто нa винo в света пpeз 2016 г. в световен мащаб ce oчaĸвa дa дocтигнe нaй-ниcĸoтo cи нивo oт 20 гoдини нacaм, според статистиката на Meждyнapoднaтa opгaнизaция нa винoтo. Очаква се производството да достигне 259 милиoнa xeĸтoлитpa, ĸoeтo би било cпaд с 5% в cpaвнeниe c предходната гoдинa. Tова би означавало, че 2016 г. ще бъде една от тpитe нaй-cлaби гoдини oт 2000 г.
Лидep по произведено количество e Итaлия c 48.8 млн. xeĸтoлитpa, след нея е Фpaнция c 41.9 млн. xeĸтoлитpa, ĸoeтo представлява спад с 12% cпpямo пpeдишнaтa. Третият по големина световен производител Иcпaния yвeличaвa пpoизвoдcтвoтo cи, мaĸap и cъc cимвoличния 1% и достига 37.8 млн. xeĸтoлитpa. Четвърта в света е CAЩ c pъcт oт 2% дo 22.5 млн. xeĸтoлитpa. На следващото място в класацията е Aвcтpaлия c 12.5 млн. xeĸтoлитpa.
Статията е публикувана в списание “Агрозона”, брой 62 от месец ноември 2016 г. Още интересни материали за бизнеса и земеделието може да прочетете на страниците на изданието.
