В първа, втора и трета част от поредицата материали в рубриката ПРСР 2014-2020 на списание Агрозона представихме мерките, залегнали в проекторегламента за развитие на селските райони за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Тук ви запознаваме с концепцията за Европейско партньорство за иновации /ЕПИ/ и ще дадем отговор на въпроса какъв ще бъде подходът към иновациите за периода до 2020 г.в рамките на политиката за развитие на селските райони.
Иновации
Политиката за развитие на селските райони има дългогодишна история на стимулиране на иновациите. Мерките по отношение на трансфер на знания и инвестиции са програмирани с цел да се насърчат иновациите и това ще бъде валидно и в следващия програмен период. Другите елементи, като ЕПИ, са нови за политиката за развитие на селските райони.
Иновациите често се определят като нови идеи, които се оказват успешни в практиката. Те могат да са свързани с нов продукт, практика, услуга, производствен процес или начин на организация. Те просто трябва да докажат полезността си в практиката.
Днес са валидни две концепции – за еднопосочни и за интерактивни иновации. Еднопосочните, или още„линейни”, иновации се основават на научноизследователски подход, като новите идеи са резултат от научни изследвания и са въведени в практиката чрез еднопосочен трансфер на знания. Интерактивните, наречени още „системни” иновации, се основават също на науката, но и на практиката и други „посредници“, като земеделски производители, консултанти, неправителствени организации, изследователи. Иновациите, създадени с интерактивен подход, често предоставят по-целенасочени решения, които са по-лесно приложими.
Концепцията ЕПИ
Изхождайки от първия приоритет на ЕС за развитие на селските райони, а именно стимулиране на трансфера на знания и иновациите в селските райони и укрепване на връзките между селското и горското стопанство и научноизследователската дейност, се обособява концепцията за Европейско партньорство за иновации /ЕПИ/.
Ключовите заинтересовани лица за приложението на ЕПИ в ПРСР 2014-2020 г. са научните и академични организации, консултантски организации, неправителствени организации, работещи в областта на околната среда и управление на водите, браншовите организации на фермерите от различните сектори в селското стопанство, представители на бизнеса от хранително-вкусовата промишленост. Аграрните академични и научно-изследователски организации и Националната служба за съвети в земеделието ще бъдат базата за създаване на оперативните групи в рамките на ЕПИ. Ще се надгражда и развива дългогодишният опит на тези организации в областта на научното обслужване на земеделския и преработвателния сектор, на обучението и внедряване на научно-приложни продукти в земеделското производство.
В проекторегламента за развитие на селските райони, който следва стратегията Европа 2020 се казва, че ЕПИ има за цел да стимулира конкурентоспособно и устойчиво селско и горско стопанство, което „постига повече с по-малко“ в хармония с околната среда. То ще помогне за изграждането на конкурентоспособен първичен сектор, който гарантира снабдяването с храни, разнообразието на продукти и производството в световен мащаб, дългосрочното предлагане на различни суровини за хранителна и друга употреба, както и по-доброто разпределение на добавената стойност по хранителната верига.
Оперативните групи
Целите на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост са свързани с насърчаване на продуктивен, съобразен и устойчив на изменението на климата селскостопански сектор с ниски нива на въглеродни емисии, който използва ресурсите ефективно и работи в хармония с основните природни ресурси, от които зависи селскостопанската дейност, както и с подпомагане на устойчивото снабдяване с храни, фуражи и биоматериали, съществуващи и нови.
Сред целите на ЕПИ са още подобряването на процесите за запазване на околната среда, смекчаване и адаптиране към последиците от изменението на климата, както и изграждане на връзки между най-новите изследователски знания и технологии и селскостопанските производители, предприятия и консултантски услуги.
Тези цели на ЕПИ в рамките на Програмата за развитие на селските райони се очаква да бъдат постигнати, чрез оперативните групи на ЕПИ, които се подпомагат по мярката „Сътрудничество“, която представихме в миналия брой. Тези оперативни групи е предвидено да се създават от заинтересовани страни като селскостопански производители, изследователи, консултанти, предприятия, които участват в селското стопанство и сектора на храните и др. Оперативните групи на ЕПИ определят вътрешни процедури, които гарантират прозрачност на тяхната дейност и избягват ситуации на конфликт на интереси.
Задачи
Оперативните групи на ЕПИ съставят план, който съдържа описание на иновативния проект, който ще се разработва, изпитва, адаптира или изпълнява, както и описание на очакваните резултати и приноса към целта на ЕПИ за повишаване на производителността и устойчиво управление на ресурси. При изпълнението на своите иновативни проекти оперативните групи вземат решения за разработването и изпълнението на иновативни действия чрез мерки, финансирани от програми за развитие на селските райони. Сред задачите на оперативните групи е и разпространението на резултатите от своите проекти, и по-специално чрез мрежата за ЕПИ.
Предизвикателства
Отчитат се и някои проблеми, които биха могли да затруднят изпълнението на задачите по ЕПИ. Сред тях са липсата на опит на основните участници в сътрудничеството за осъществяване на съвместни дейности; недостатъчно развитите връзки между научно-изследователските институции, земеделските производители и предприятията от хранително-вкусовата промишленост; недостатъчното финансиране на научните организации и на Службата за съвети; липсата на опит от настоящия програмен период по аналогични на ЕПИ дейности; неяснотите по отношение на юридическия статут на оперативните групи.
Допустими разходи
Съгласно регламента за развитие на селските райони, оперативните групи се подпомагат по ПРСР. Допустимите разходи включват изграждането, придобиването, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество, както и закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване,включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива. Допустими за подпомагане са и общи разходи, свързани с разноските по съответния проект, например хонорари на архитекти, инженери и консултанти, проучвания за техническа осъществимост, придобиване на патенти или лицензии. Не се признават за допустими за инвестиционно подпомагане закупуването на права за производство на селскостопанска продукция, права на плащане, животни, едногодишни растения и тяхното засаждане. Авансовите плащания достигат до 50% от общия размер на одобрената финансова помощ и се изисква наличие на банкова или еквивалентна гаранция, съответстваща на 100% от размера на авансовото плащане. За публичноправните бенефициенти, авансовите суми се плащат на общини, регионални органи и техни сдружения, както и на публичноправни органи.
Приоритетни области
Въз основа на SWОT анализ по отношение на първия приоритет на новата ОСП – „Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони“ са идентифицирани три приоритетни области – стимулиране на иновациите и базата от знания в селските райони; укрепване на връзките между селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите; поощряване на ученето през целия живот и професионалното обучение в секторите на селското и горското стопанство.
Стимулирането на иновации и базата от знания в селските райони цели подобряване на информираността на средните и дребни селскостопански производители относно съществуващите възможности за финансова подкрепа за нововъведения в сектора. Този приоритет се изразява и в подкрепа за създаване на мрежа от иновационни посредници между изследователските центрове и селскостопанските производители, както и създаване на условия за идентифициране на потребностите на земеделските производители от иновационни решения в стопанствата им. Заложено е още и създаването на условия за достигане до земеделските производители на научните резултати от научно-приложните изследвания в аграрната наука, както и подкрепа за малките стопанства за запознаване и внедряване на иновации.
Бизнес – наука
Втората приоритетна област – укрепване на връзките между селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите се изразява в улесняване на достъпа на стопанствата и предприятията до външен финансов ресурс за въвеждане на иновации и разширяване на възможностите за ползване на консултантски услуги за въвеждане на иновациите в производството. Този приоритет би помогнал за подобряване на достъпа до информация относно нови технологични решения, новостите в управлението, пазарната конюнктура, приспособяването към климатичните промени и намаляването на въглеродните емисии и т.н. сред мнозинството земеделски производители, включително и чрез изграждане на мрежи за обмен на добри практики и опит. Акцент се поставя и върху ефективното използване на изградения национален ресурс за предоставяне на консултантски и съветнически услуги, обучение и квалификация и въвеждане на иновативни подходи.
Учене през целия живот
Третата приоритетна област – поощряване на ученето през целия живот и професионалното обучение в секторите на селското и горското стопанство цели подобряване на условията за обучението на земеделските производители и собствениците на гори с цел придобиване на нови знания и умения. Създаването на система за учене през целия живот чрез подкрепата за обучение в курсове с различна продължителност и гъвкавост на формите на обучение, е необходимо да се съобрази със спецификата на дейностите в земеделието и горското стопанство. Предоставянето на възможности за привлекателно професионално обучение би повишило нивото на техническите и икономическите знания и умения в областта на управлението и бизнеса, новите технологии, качеството и безопасността на продуктите, устойчивото управление на природните ресурси, включително изискванията за кръстосаното съответствие, възобновяемите източници на енергия и биологичното производство.
Материал на Петър Лазов, сп. Агрозона, Юли 2013 г.
Още за предстоящите промени в новата Обща селскостопанска политика на ЕС може да прочетете в брой 22 на сп. Агрозона, Юли 2013 г., който може да намерите по реповете в цялата страна.
