Абровски обясни новия механизъм за разпределяне на кризисната мярка

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
5 Минути

Подпомагането ще се насочва към земеделските стопани с доказани загуби от поне 30% по административни области

Земеделският министър Пламен Абровски обясни в студиото на „Деня започва“ по БНТ промяната в начина на подпомагане на земеделските производители за кризисната мярка, която предизвика недоволство в бранша.

По регламент, за да се даде подпомагане по тази кризисна мярка трябва да се докаже 30% намаляване на количеството произведена продукция. На национално ниво количеството произведена продукция от животински продукти не намалява в 30% на нито един от наблюдаваните животински продукти. За това се преминава към доказване на тези 30% по административна област. Административните области, които доказват 30% , са определени от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и са включени за подпомагане. За да се определят административните области са използвани данните от статистиката. Това означава, че държавният анализ се основава пряко върху информацията, подадена от земеделските стопани.

“От момента, в който влязохме в мандата, едно от предизвикателствата беше да успеем да спасим всички европейски средства, а не да ги загубим. Имахме под риск да върнем в Брюксел 62 милиона евро. Да върнем в Брюксел 62 милиона евро, за мен е престъпление от държавническа гледна точка. Затова, моят екип и аз решихме да активизираме една мярка, която до този момент никога не е прилагана в България. Тази мярка казва така. Ако имаш през 2025 година някакво катастрофично събитие, използвахме сушата, ти можеш да докажеш, че имаш 30% загуба на продукция и тогава можеш да подпомогнеш тези хора, които имат 30% загуба за продукция. Т.е. за първи път ние насочваме помощта там, където е необходимо,“ разясни Абровски.

Той обясни и как се смята продукцията:

„Взима се за референтна година 2025 година, какво са произвели земеделските производители, а се смята от 2020 до 2024 година. Маха се най-голямото производство, най-малкото и останалите 3 години средно-аритметично и се сравняват с 2025 година.”

Проблемът идва от там, че до този момент в България средствата винаги са давани на калпак, на глава, животно, на декар и нашите земеделски производители се свикнали, че независимо дали навсякъде има нужда или някъде конкретно има нужда, трябва да се дава на всички по равно, каза още Пламен Абровски.

“В конкретния случай това не е възможно, защото самата Европейска комисия променя начина на подпомагане. И това е важно и за нас, защото всяка година през Министерството на земеделието се изразходват над 1,7 млрд. евро. Ние тази година до 31 декември ще платим на земеделските производители 1,7 млрд. Това е близо една трета от бюджета на Здравната каса, разбирате ли? И когато ти от 2007 година до 2025 година си давал ей така, просто за да дадем, ти изкривяваш производството. А тези пари трябва да структурират производството,” категоричен е земеделският министър.

„Изчисленията се правят въз основа на данните, които са подали самите производители, допълни Абровски. И обясни, че за да се избегнат обвиненията, че парите пак няма да стигнат до нуждаещите се, държавата е обявила, че тези, които няма да бъдат подпомогнати, ще получат средства по програма “Де минимис”. “За да има някакъв баланс, защото, съгласете се, не може 19 години да се дава на всички по равно, без да се съобразяват има ли и няма нужда и изведнъж да създадеш хаос в системата, като започваш да концентрираш помощта целенасочено там, където е нужда,” каза министърът.

Абровски обясни и новия механизъм за разпределяне на „иранската помощ“

Държавата е осигурила 170 млн. лева помощ за земеделските производители заради поскъпването на горивата и производствените разходи. „Компенсациите за скъпите горива може да се дават, но те са за самото производство. И българската държава осигури 170 млн. държавна помощ. От тях 100 даваме за разликата в цената на горивата между 2025 и 2026 година. Но тук говорим за производството на полето. Не говорим за транспорта. Защото там са търговците. Аз за това казвам. Ние даваме 100 млн., за да компенсираме и още 70 млн., за да компенсираме разликата в цената на торовете, ” заяви Абровски.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама