Най-малко 50% от бюджета на Общата селскостопанска политика за следващия програмен период (2014-2020 г.) трябва да бъдат разпределени за развитие на селските райони. Това става ясно от позицията на международната природозащитна организация WWF. Трябва да се гарантира, че няма да има никакво движение на средства от Втори стълб /развитие на селските райони/ към Първи стълб /директни плащания/, за да може да се отговори на екологичните цели и подкрепа на устойчиво местно развитие. Според WWF 50% от финансирането по Втори стълб на ОСП трябва да бъде заделено за мерки за опазване на околната среда. Земеделските производители от земи с висока природна стойност и други потенциални ползватели от “Натура 2000”, които полагат допълнителни усилия, за да защитят околната среда, трябва да бъдат възнаградени за това.”Развитието на селските райони трябва да бъде в сърцето на следващата Общата селскостопанска политика, за да се подкрепят работните места, поминъка и жизнеспособността им. Освен просперитетът на селските райони от жизненоважно значение са опазването на околната среда и на оскъдните ресурси като води и почви. „Позеленяването” на преките плащания за земеделските производители е от съществено значение, но само по себе си това не е достатъчно, за да се опазим природата”, заяви Тони Лонг, директор на офиса за европейски политики на WWF.
Фермери от цяла Европа, се срещат днес с членове на Комисията по земеделие в Европейския парламент, за да обсъдят какво е необходимо за подобряване на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2014 г. Тези фермери спазват екологични практики, чрез които се опазва биологичното разнообразие в техните региони. Евродепутатите Карин Каденбах и Марит Паулсен и международната природозащитна организация WWF помогнаха за участието на земеделски производители от Швеция, Финландия, Латвия, Естония, Румъния, България и Италия на срещата в Брюксел.
Според WWF в България е изключително ниска степента на усвояване на средства по мерките на Общата селскостопанска политика, насочени към опазване на биологичното разнообразие, традиционния ландшафт и околната среда (Ос II). До края на 2010 г., само 55 млн. евро са били изразходвани за агроекологични мерки. Причините за това са многобройни. Информацията за нови възможности се съобщава твърде бавно. Земеделските производители имат затруднения при попълване на сложните документи за кандидатстване. Тъй като капацитетът на персонала е доста ограничен, администрацията често дава приоритет на големи проекти, които са лесни за администриране. Трудно се достига до около 4 милиона малки ферми, в Румъния и България, много от които се отнасят щадящо към опазването на биоразнообразието. Така 1% от големите стопанства на Румъния и България (с размер над 100 хектара) използват над 50% от средствата на Общата селскостопанска политика, като същевременно осигуряват най-малко опазване на природата, обобщават от WWF
