Проектът насочва усилия в много посоки, за да даде практически препоръки за по-добра политика в сектора
Как общото европейско икономическо пространство повлиява на българското земеделие, какви са социално-икономическите процеси и значимост на отрасъла за създаването на доход за нацията, какво и каква е ролята на факторът земя, са едни от въпросите, на които ще търсят учени в проект „Поземлени отношения и европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие”, финансиран от Фонд Научни изследвания. В осъществяването на проекта участват Институтът по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанската академия, с партньори от Аграрния университет в Пловдив и Икономическия университет във Варна.
Според проф. д-р Пламена Йовчевска от Института по аграрна икономика това е първото комплексно изследване на влиянието на Общата селскостопанска политика (ОСП) върху селското стопанство, което може да покаже ползите, от които могат да се възползват земеделските стопани.
„Изследването има изключително широк обхват и намесва в себе си както институционални решения, необходимост от сътрудничество между всички заинтересовани среди – и земеделски производители, и властимащи органи, и такива, които реализират политиката на местно и национално ниво, и научните институции. Една от ползите на проекта е, че работени до момента частично проблеми от страна на нашите представители институции и изследвания могат да се съберат на едно място, да се проследи развитието за по-дълъг период от време и да се достигне до изводи, които касаят цялата система. Това включва поглед върху цялостната рамка, върху социалната система и нейното отражение, върху нормативната рамка, която е изключително широка и едва ли има област, която да намесва толкова много различни аспекти, колкото финансирането, структурата на собствеността и земеползването, и всяка една промяна или предложение следва да бъде погледната в много по-широк план, както като опит от миналото, така и като евентуална проекция в бъдещето“, коментира пред Агрозона доц. Мария Станимирова от Икономическия университет във Варна.
Според нея част от изводите ще бъдат насочени към това как да се разработи по-адекватна информационна рамка и база, за да може в бъдеще и статистиката, и решенията, които се вземат да стъпват на научни резултати.
Според проф. Иван Бенов от Аграрния университет в Пловдив проектът ще обхване четири нива на изследване: традиции, институционална среда, управленска структура и пазар.
Сред основните проблеми на земеделието, които се маркираха от научния екип на базата на изследването досега, са малките парцели с много собственици, все по-малкото дребни стопани, късите вериги на производство и доставка на храна, фермерските пазари и харченето на национален доход за купуване на чужди плодове и зеленчуци и др.
Проектът продължава до 2022 г.
