Печеливши и губещи по различни проекти за ОСП

Франция и Германия ще бъдат сред основните губещи, ако проектът на Европейския парламент (ЕП) за разпределението на земеделските субсидии на ЕС между държавите членки за периода 2014-2020 бъде предпочетен в сравнение с първоначално предложения от Европейската Комисията (ЕК). Това ясно си проличава в сравнение на предложенията от ЕП и ЕК /виж таблицата по-долу/.

При сегашните планове на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и реформата на ОСП, повече от над 42 млрд. евро от преките помощи ще трябва да бъдат разпределяни в ЕС всяка година.

И Комисията и Европейският парламент работят за една и съща обща цифра, но разпределението на средствата между държавите-членки варира значително в двата проекта.

И двете предложения постепенно ще предлагат повече пари по първи стълб на тези страни-членки, които понастоящем имат по-ниски от средните темпове за плащане на хектар, но механизмите, по които ще става това преразпределение се различават значително и осигуряват значително различни резултати.

Сравнение на предложените национални тавани през 2019 по предложения на Комисията и Европейския парламента на държава-членка, в евро.

По изпълнението на механизма на конвергенция на ЕС най-голям дял от тежестта на първи стълб ще бъде преразпределена на тези, получаващи най-много на хектар, и по-специално Холандия, Белгия, Италия и Гърция.  И все пак проекта на Парламента е направен  да дава пропорционално повече на ЕС-12, което ще намали тежестта върху тези страни, в сравнение с плана на Комисията. Всъщност 19 от 27 страни-членки ще имат по-добри условия по отношение на първи стълб при формулата на Парламента, отколкото при тази на Комисията.

От малкото страни, които губят, са Франция и Германия. Париж и Берлин ще бъдат с 227 млн. евро и 100 млн. евро по-зле до 2019г. при алтернативата, предлагана от Португалския социалист в ЕП Луис Мануел Капулас Сантос. Латвия, от друга страна, ще взема с 50 млн. евро повече, а Естония и Литва с 15 млн. евро всяка.
Компромисът на Комисията

Според планът за изпълнение на ЕС за едно „по-справедливо” преразпределение на помощта, страните-членки, които сега получават по-малко от 90% от средното заплащане в ЕС на хектар ще видят преодолеят тези несъответствия с една трета до 2018 г., финансирани пропорционално от тези, които получават над средното.

Това ще доведе до загуби на Франция и Германия с 1,5% и 2,3% от тяхната опакова, докато Белгия, Холандия, Италия и Гърция ще загубят повече от 4% от техните искания от последната група за /линейна редукция/ за линейни намаления и загуби на тавана от 4%.

На другия край на спектъра, Латвия (+33,6%), Румъния (+31,8%), България и Естония(+23,9%) и Литва (+15,6%) ще бъдат най-печеливши.

Еврокомисаря по земеделие Чолош заяви, че „иска да стугне по-далеч”, но е ограничен от по-широките предложения за общия бюджет за периода 2014-2020, предвиждащи замразяване на разходите за ОСП.

Алтернативен маршрут

Впоследствие Капулас Сантос, докладчик на Европейския парламент, настоя за „по-справедлива” сделка чрез различни механизми, при които нито една страна няма да получи бюджет, равностоен на по-малко от 65% от средния за ЕС до 2018г.

Страните, които са с отпусната сума по-малко от 70% от средната ще намалят несъответствията с 30%, тези които получават 70-80% с 25%, а за тези с над 80% – с 10%, по плана представен на комитета по земеделие миналия месец.

Разпределението в Латвия ще се скочи с 51,1% между 2014 и 2019 г., страната взема с 48.5 млн. евро повече, отколкото в рамките на плана на Комисията, докато бюджета на Естония ще се увеличи с 31,8% вместо с 23.9% през шесте години, което е разлика от близо 14,5млн. евро.

Литва ще получи 17,2% повече, а не 15.6%, Румъния ще бъде с 6,3 млн. евро по-добре, и леки завишения ще има и за Словакия, Полша, Чехия, Унгария, България и Португалия.

Всички страни-членки, освен Франция, Германия, Испания, Великобритания, Иралндия, Дания, Словения и Люксембург, ще бадат по-облагодетелствани при проекта на Парламентът, които ще се договарят от членовете на  комитетът по земеделие в периода от сега до септември месец и ще сравнят двата алтернативни варианта.

Търсейки „политически консенсус ” Капулас Сантос иска Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Гърция да приемат същия процент от техния бюджет – 3,4% за периода 2014-2019.

Лидерите в битка за 1-ви Стълб

За първи път Парламентът има възможността да взема съгласувани решения относно основните реформи в ОСП, и членовете му открито заявяват, че ще използват всичките си правомощия, за да отстояват своите възгледи. И все пак всичко е в ръцете на правитеслтвените лидери на страните от ЕС, които трябва да сключат „политическата” сделка за разпределението на 1-ви стълб през октомври или декември.

Докато сегашната версия на Комисията допада на Франция и Германия, Капулас Сантос отбелязва, че алтернативата “все още не е достатъчно добра” за трите балтийски страни-членки. Те настояват, че всички страни-членки трябва да получат най-малко 80% от средните плащания до 2018.

Според “справедливия” вариант на Капулас Сантос всички страни от ЕС-12 ще продължат да получават по-малко средства на хектар, отколкото страните от ЕС15.

Новото кипърско председателство на ЕС ще се опитат да постигнат консенсус през последните три месеца на годината, но правителствата остават ясно разединени в техните цели. Те се съгласяват, че при конвергенцията трябва да се вземат предвид различните нива на заплащане, покупателната способност, продукцията на селскостопанския отрасъл и капиталовите разходите, вложени в нея, но новите страни-членки твърдят, че в момента единствено разходите за труд се различават значително в Съюза.

Каквато и договореност да бъде постигната между страните от ЕС-27, то тя ще трябва да бъде приемлива за евродепутатите, които имат властта да отхвърлят всяка част от многогодишната финансова рамка (МФР) чрез единодушно гласуване – и те предупредиха, че то няма да премине безпрепятсвено и спокойно.

Източник: Agra Europe