Потреблението на риба и морска храна на глава от населението в съюза остава над 25 килограма на година. Наскоро излезе и доклад на ЕК, който съдържа данни относно пазара на риба в ЕС. Според него най-високата точка на внос на морска храна се отбелязва през 2016 г. и се равнява на 4,13 милиона тона, пише WWF. През 2016г. цените на морските продукти са се качили с 3% спрямо 2015 г.
От своя страна Европейският съюз е най-големият вносител на риба в света. Това е една от основните причини WWF да работи в редица европейски държави, включително и в България. Според социологическо проучване, извършено от австрийската агенция YouGov процентът на българите, които избират риба с мисъл за опазване на запасите в моретата и океаните расте все по-нагоре. Според тези данни основните правила които спазваме, когато купуваме риба е тя да бъде прясна (70%). На второ място е цената (51%). Произходът на продукта остава на трета позиция с 41%, но спрямо 2015г. се е покачил с 8%. Темата за произхода е свързана с тази за устойчивостта.
Резултати от проучването, сочат че спрямо 2015 г. броят на хората, които са запознати с термина „устойчива морска храна“ нараства. С шест на сто повече спрямо 2015 г. са онези, които са убедени, че устойчивата морска храна се бори срещу свръхулова и опазва застрашени видове. 38% от запитаните през юни 2017 г. смятат, че устойчивата морска храна има сигурен източник. Това е с 6% повече спрямо същия период преди две години. Европейските правила ясно показват, че етикетът на всеки морски продукт трябва да съдържа името на съответния вид. Това включва и латинското наименование. Също така методът на улов или на производство и района на произход. Всички данни сочат, че рибните ресурси от дивата природа намаляват с бързи темпове и това се отразява както на околната среда, така и на хората, чиято прехрана зависи от рибарството.
