Шафранът трябва да се засажда преди да дойде студеното време и пръстта да замръзне, най-добри резултати има, ако скъпата луковица се сложи в земята 6-8 седмици преди първите зимни студове, което ни подсказва, че октомври или ноември са особено подходящи за сеитбата.
За шафрана често се говори като за подправката, чиято парична стойност е по-висока от теглото й в злато. Толкова е скъпа, че човек с право може да се зачуди „Мога ли сам да отглеждам шафран?“. Отговорът е „Да“, отглеждането му в градината на двора е напълно възможно. Основен недостатък е малкото количество, което се получава и което всъщност прави тази подправка най-скъпата в света.
Без глинести почви и повече слънце
Шафранът не обича глинести почви, затова терените, определени за него трябва да бъдат добре дренирани и огрявани от слънчевите лъчи през по-голямата част от деня. Също така почвата е необходимо да я окопаем поне веднъж преди да садим. Шафрановите луковички не са претенциозни за друго. Добре е да бъдат засадени на дълбочина и около 8 см до 13 см на разстояние 15 см една от друга. Всяка луковичка трябва да бъде поставена в отделна дупка и след това засипана с пръст. Размерът на луковичките е особено важен, смятат опитните градинари. Средното тегло на луковичка трябва да бъде поне 5 грама.
Когато избирате колко луковици да засадите, имайте предвид, че за да се получи един грам от подправката са необходими 150 цвята от минзухар. Всяка година растението ще се размножава от само себе си. За наторяване може да се използва компост или нарязани листа, които ще дадат на луковичките необходимите хранителни вещества, за да оцелеят през зимата. Ако притежавате 1 хектар земя, може да съберете до 20 кг от скъпия продукт. Цената на дребно на “червеното злато”, разбира се, е по-висока от цената на едро. Шафранът е специална подправка и почти няма да вирее, ако го посадите в една и съща почва повече от 5 години. Реколтата няма да бъде рентабилна, тъй като почвата ще бъде напълно изчерпана.
Тори се веднъж на сезон
Шафранът цъфти през есента и тогава е важно да поддържате почвата влажна, но не прекалено наводнена. Започнете да поливате веднъж до два пъти седмично. Няколко пъти в седмицата проверявайте влажността на почвата. На няколко сантиметра под почвата тя не трябва да е наводнена, но влажна.
Торенето може да бъде веднъж на сезон. Ако пролетта е кратка и топла, торенето може да бъде направено в началото на пролетта. Ако пък пролетта е дълга и времето е променливо, добре е да се наторява, след като луковичките цъфнат. Това ще даде възможност на луковичките да натрупат въглехидрати, които ще им помогнат да оцелеят през следващата година.
Необходимо е търпение, за да бъде успешно отглеждането на шафрановите луковички. По природа те са издръжливи и устойчиви на вредители и болести. От всяка луковичка обаче излиза само едно растение, а всяко цвете произвежда по 3 близалца. Така в края на беритбата ще имате съвсем малко количество от апетитната подправка.
Най-подходящото време за събиране на близалцата е през слънчеви дни, когато цветчетата са напълно разтворени. Това става само на ръка, с пръсти или с пинсети. Реколтата се оставя да се изсуши върху хартия, която трябва да бъде сложена на топла и сухо място. Достатъчни са около 3 дни, за да изсъхнат напълно. Като поставите близалцата в бурканче, може да запазите доброто им състояние до 5 години.
Шафранът- най-скъпият аромат често има имитации
Слънчогледово и шафраново масло са топ продукти за износ от България за Южна Африка
Изнасяме на Китай шафранови луковици за 6,5 млн. евро
