Умножаването на екстремните климатични явления ще продължи да оказва влияние върху растежа на селскостопанската производителност, сочи прогноза на ЕК за селското стопанство за периода до 2035 г.
През следващите години устойчивостта на земеделските производители в ЕС ще продължи да бъде подлагана на изпитание от променящите се климатични и пазарни условия и променящите се обществени изисквания. Умножаването на екстремните климатични явления ще продължи да оказва влияние върху растежа на селскостопанската производителност.
В същото време се очаква намаляване на консумацията на говеждо, свинско месо, захар и вино
Следователно селскостопанският сектор е в процес на корекции, за да се адаптира към изменението на климата и предпочитанията на потребителите. Предполага се също, че разходите за енергия и други производствени ресурси ще останат по-високи от нивата преди 2021 г. в средносрочен план.
Общата селскостопанска политика остава от решаващо значение за подпомагане на земеделските производители при прехода към по-устойчиви системи за селскостопанско производство , като същевременно стават по-устойчиви и конкурентоспособни. ЕС ще продължи да бъде нетен износител и ще продължи да допринася за световната продоволствена сигурност. Това са част от заключенията в доклада за средносрочните перспективи, представен от Европейската комисия на конференцията за перспективи в селското стопанство на ЕС .
Изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и недостигът на ресурси са едни от най-големите заплахи, пред които сме изправени през следващите десетилетия, включително за продоволствената сигурност. Нуждаем се от система, която осигурява сигурност в наличността и достъпността на храната за гражданите, както и стабилност в поминъка на фермерите и икономиките на селските райони. Нуждаем се от система, която гарантира устойчивост, опазвайки климата, биоразнообразието и природните ресурси. Нуждаем се от хранителна система, която позволява солидарност с международната общност, за да поддържаме глобалното снабдяване с храна чрез търговия и сътрудничество. Настоящата ОСП полага огромни усилия в зеления и цифров преход. С тази подкрепа и 307 милиарда евро финансиране от 2023 г. до 2027 г. фермерите в ЕС ще продължат да доставят качествена, безопасна и питателна храна на всички нас, коментира във встъпителната си реч, изнесена на конференцията за селскостопански перспективи комисар Войчеховски.
Средносрочният прогнозен доклад обхваща периода до 2035 г. и разглежда производството, потреблението и търговията в секторите на полските култури, млечните продукти, месото, зехтина и виното, в допълнение към селскостопанския доход. Той е разработен, като се вземат предвид основните двигатели, които се очаква да повлияят на бъдещето на селското стопанство в ЕС, като изменението на климата, потребителското търсене, променящата се структура на селскостопанския сектор, при най-правдоподобната бъдеща макроикономическа среда и като се приеме, че настоящата политическа рамка остава такава, каквато е до 2035 г. Той взема предвид селскостопанските и търговските политики, действащи през септември 2023 г.
Полски култури
Очаква се угарите, благоприятстващи биологичното разнообразие, да се увеличат до 7 милиона хектара до 2035 г., докато добивите от зърнени култури ще останат стабилни благодарение, наред с други неща, на положителното въздействие на прецизното земеделие, сеитбооборота и подобреното здраве на почвата, което би могло да компенсира отрицателните въздействия от изменението на климата.
До 2035 г. се очаква също да се премине от зърнени култури към соя и варива. Тази промяна ще бъде предизвикана най-вече от по-ниското търсене на зърнени култури за фураж поради намаляването на производството на свинско и говеждо месо в ЕС и увеличаването на системите за по-голямо производство на трева и екстензивни системи. Политическите стимули за подпомагане на увеличаването на растителните протеини също ще подкрепят тази промяна.
Намаленото търсене на биогорива може да доведе до спад на растителните масла, което да доведе до по-малък внос. Що се отнася до захарта, консумацията на захар в ЕС ще продължи да намалява, до голяма степен поради преминаването на потребителите към диети с по-нисък прием на захар. Това, съчетано с намален добив и площи за отглеждане, ще доведе до малко по-ниско производство.
Мляко и млечни продукти
Производителността на мляко в ЕС трябва да продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове, като високите стандарти за качество и устойчивост генерират повече добавена стойност в сектора. ЕС ще остане един от двата най-големи износителя на млечни продукти в световен мащаб.
Поради очаквано намаляване на млечното стадо, производството на мляко в ЕС може леко да намалее. Производството на сирене, суроватка и обезмаслено мляко на прах обаче може да нарасне, докато това на масло остава стабилно. Като цяло изборът на начин на живот и здравните изисквания на застаряващото население вероятно допълнително ще увеличат търсенето на обогатени (с добавени витамини и минерали) и функционални продукти, отговарящи на специфични хранителни нужди.
Месни продукти
Потреблението на говеждо месо в ЕС остава изправено пред предизвикателство от опасения за високата цена, здравето на потребителите и устойчивостта. Очаква се това, съчетано с ниската рентабилност, да доведе до по-нататъшен спад на производството до 2035 г. Общото стадо крави в ЕС се очаква да намалее с 3,2 милиона глави (10%). Секторът на свинското месо е изправен пред подобна ситуация. Предвижда се производството на свинско месо в ЕС да спада с 0,9 % годишно до 2035 г., което съответства на почти 2 милиона тона в сравнение с 2021-2023 г. Потреблението на овче и козе месо ще остане относително стабилно, но производството и стадото в ЕС ще намалеят, което ще доведе до повече внос.
Сред месата, домашните птици могат да продължат да се възползват от по-ниска потребителска цена, относително по-здравословен имидж и липса на религиозни ограничения. Заедно с допълнителни възможности за износ, това ще тласне производството на птиче месо нагоре до 2035 г.
