Анализ на Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика /ИПИ/
На този етап България няма намерение да прехвърля средства от І-ви стълб (директни плащания) към ІІ-ри стълб (Програма за развитие на селските райони) на Общата селскостопанска политика. Това стана ясно от изказването на Десислава Кърчанова, началник отдел в Дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” към МЗХ, по време на публична дискусия за новата ОСП тази седмица. Същевременно още няма решение по важни въпроси като размера на преразпределителното плащане (в какъв процент ще бъде и каква част от първите хектари ще обхваща) и какъв ще бъде таванът на директните плащания над 150 000 евро. По всичко личи, че се чака политическо решение по тези въпроси.
Всичко това издава едно не особено сериозно отношение от страна на министерството на земеделието, което явно не си дава сметка за възможностите и последствията от разпределението на близо 15 млрд. лв. за селското стопанство в следващите седем години.
Без значение дали ни харесва или не, ОСП е факт и е редно да помислим как тя може да се използва по възможно най-ефективен начин за по-балансираното развитие на селското стопанство и повишаване на създадената от отрасъла брутна добавена стойност (БДС). Това е особено важно с оглед на факта, че общата тенденция през предходния програмен период 2007-2013 г. бе БДС от единица площ да намалява.
От тази гледна точка отказът от възможността за прехвърляне на средства от І-ви към ІІ-ри стълб практически е отказ от водене на активна политика. Въпреки всички слабости в ПРСР, които изникваха през годините, и неусвоените средства, програмата не бива да се подценява. Първо, отчетените слабости биха могли да бъдат изчистени. Второ, финансирането по нея е обвързано с постигането на конкретни резултати, увеличава инвестициите в земеделието и селските райони и като цяло дава възможност за много по-балансирано разпределение на средствата между отделните сектори. Някои от най-старите членки на ЕС като Обединеното кралство, Франция и Германия вече са взели решение за прехвърляне на средства към ІІ-ри стълб.
На този фон простото изливане на средства в джобовете на най-едрите по отношение на земеползването стопанства изглежда като разхищение на публичен ресурс, отделно от твърде спорните ефекти, които постоянно нарастващите директни плащания на площ имат върху селското стопанство. В тази връзка стои и въпросът с размера на тавана на субсидиите над 150 000 евро. Може да се мисли в посока налагането на значително по-висок от минималния таван от 5% и прехвърлянето на така спестените средства отново към ПРСР. В крайна сметка основната роля на преките плащания е подкрепа на доходите на фермерите, а е много спорно дали стопани, обработващи 2000, 5000 или 10 000 хектара, изпитват трудности с прехраната и управлението на бизнеса си.
Не на последно място е крайно време да се вземе решение дали България ще се възползва от преразпределителното плащане за първите хектари и в какъв размер. Ако се цели по-равномерно разпределение на субсидиите между различните по размер стопанства, то изборът вероятно трябва да падне върху максимума от 30 хектара, а не върху средния размер на стопанството, който е над два пъти по-нисък.
Средствата, с които страната ни ще разполага по линия на ОСП, могат да помогнат, но и много да навредят на селското стопанство. Така че не бива да се водим по течението и просто да спускаме общите параметри така, както са договорени в ЕС, а да се възползваме от многобройните възможности за гъвкавост.
