Какъв е потенциалът за отглеждане на соя в България с помощ от ОСП 2015 – 2020 г.

Златко Златков
Златко Златков
5 Минути

Соята е култура, за отглеждането на която производителите може да се възползват от т. нар. „зелени директни плащания” по Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2015 – 2020 г., защото предвижда която предвижда по-високо субсидиране на протеиновите култури. Стопанствата с повече от 15 ха земя ще могат да се възползват от допълнителни евросубсидии, ако отделят 5 % от земята си за отглеждане на еконасочени площи и азотфиксиращи култури. Това стана ясно по време на информационна среща в Кнежа за производството на соя в България, предава в-к “Новинар”.

Според експерти годишната ставка на субсидията на декар соя варира, като годишният бюджет по схемата за “зелени плащания” се разделя на допустимите за съответната година хектари. Ставката ще намалява, ако на следващата година имате повече хектари със соя от допустимите и над допустимия бюджет. Първоначално родните фермери ще получават малко над 30 лв. на декар соя.

Драгош Дима от асоциация „Дунавска соя” обясни, че в момента Европейският съюз изпитва глад за протеини, а 95% от консумацията на соя в общността е внос от Бразилия, Аржентина, САЩ и Индия. В същото време от произведените и внесените 34-40 млн. тона, едва 7-8 тона не са ГМО. На семинара, посветен на протеиновата култура, стана ясно още, че само 1 млн. тона от соята в световен мащаб се произвежда в ЕС. Според Дима в миналото соята е била една от основните земеделски култури у нас и в съседна Румъния, докато сега в двете страни се отглеждат много малко насаждения от нея.

Една от най-рентабилните зърнени култури в България в момента

България е една от 12-те страни, подписали Дунавската декларация за отглеждане на соя по правилата за устойчиво земеделие в ЕС и без ГМО. След присъединяването си към австрийската асоциация „Дунавска соя” България си е поставила амбициозната задача до 2020 г. минимум 50 хил. ха да бъдат засети със соя, а производството да достигне 100 000 тона, каза Георги Георгиев от Опитната станция по соята в Павликени. Според него сега у нас се отглеждат 2000-3000 ха с протеиновата култура, а спадът в сравнение с периода от 78 до 83 г. е драстичен. Според него пречките пред производството на соя у нас идват от липсата на субсидиране, несигурния пазар и нарушената връзка между производителите, преработвателите и потребителите. Соята вече не е масова култура у нас и заради занемарените поливни системи, допускането на силно заплевяване и сухия и горещ климат.

Изкупната цена на соята започва от 800 лв/т., което я прави една от най-рентабилните зърнени култури в България в момента. Това заяви Янко Янев от фирма, която преработва соята за нуждите на хранителновкусовата промишленост. По думите му соята има много добро бъдеще. Според Янев преди години проблемът е бил в липсата на преработвателни предприятия. Сега такива има, но все още няма достатъчно количества българска соя, която те да преработват, затова се налага да работят с вносна, а тя е ГМО.

Кокошките в Австрия вече не ядат фураж с ГМО

Вече 80% от яйцата в търговската мрежа в Австрия имат печат „Дунавска соя”, което означава, че кокошките носачки са хранени със сертифицирана от асоциацията ни соя, която не е ГМО. Това каза в Кнежа Драгош Дима от асоциация „Дунавска соя”. В края на годината 100% от яйцата вече ще носят този знак. Австрийското правителство възнамерява да включи в програмата и прасетата, така че потребителите да ядат по-качествено месо.

В същото време ситуацията у нас е точно противоположната. Всички големи животновъди у нас работят със соев шрот (един от най-ценните белтъчни фуражи) от чужбина и главно от Бразилия, коментира земеделският производител Венцислав Върбанов. Според него забраната на ГМО културите у нас е била безсмислена, тъй като е направена уж за да предпазва хората, а в същото време добитъкът се храни с ГМО, след което месото му се продава.

Златко Златков администрира agrozona.bg между 2012 и 2015 година. В неговия профил ще откриете някои публикации на нашите автори в този период сред които Светлана Трифоновска, Марта Йонкова, Анета Стефанова, Диляна Хараланова, Лилия Александрова, Петър Лазов, Георги Джендов и други

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА