В очакване на окончателното приемане на Наредбата за прилагане на подмярка 4.2 Агрозона разговаря с Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България
– Преди дни по време на пресконференция в БТА зам.-министърът на земеделието Васил Грудев каза, че преработката на българска земеделска продукция ще се стимулира по подмярка 4,2 – това всъщност е идея на АЗПБ. Как ще коментирате?
– На работната група по мярка 4.2, която се проведе в Министерството на земеделието, беше прието от всички нашето предложение да бъде въведено изискване преработвателите да доказват минимум 10% доставка на суровини от регистрирани български земеделски производители, което беше настояването на асоциацията. Ние настоявахме за малко по-голям процент. Виждам, че зам.-министър Грудев е одобрил друг процент – все още наредбата не е излязла, но ако е повече, ние ще бъдем доволни. АЗПБ предложи да се дават повече точки на онези преработватели, които купуват суровина от България – да бъдат стимулирани по критерий, за да има по-голям шанс за одобрение на техните проекти. Това щеше да е значително по-добре, отколкото сега да го въвеждаме като критерий за допустимост. Но така беше прието от Комитета по наблюдение, така остана. Ние ще продължим да настояваме, защото критериите могат да бъдат променяни по време на прилагане на ПРСР. Лошо обаче е, че министерството има намерение да въведе процентното изискване за първата прогнозна година от бизнес плановете на кандидатите, което според мен ще даде възможност за изкуствено нагласяне на изискването само за първата година. На базата и на другите изисквания, които са въведени в наредбата, ще се получи така, че за първата година с договори ще бъдат доказани едни много минимални количества и всеки ще си прави отново каквото реши.
– Как може да бъде избегнато това?
– Ние направихме и друго предложение, точно във връзка с това да не могат да се манипулират бизнес плановете и да се залагат минимални капацитети в първата година и съответно да се намалява изискването, свързано с гарантиране на суровината. Естествено, ние ще пуснем наше официално становище сега, след работната група, за да изкажем притесненията си, че въвеждането на изискването по този начин би могло да стане буквално проформа. Ще настояваме изкупуването на българска суровина да е доказано с договори не само за първата година, а поне за годините на мониторинг на проектите, т.е. първите три години.
– Друга идея на АЗПБ е да бъдат поощрявани проектите за преработка на собствена продукция. Какви са реакциите спрямо тази идея?
– Тази идея беше приета. Беше заложена като критерий за получаване на повече точки и беше одобрена от Комитета по наблюдение. Лошо е обаче, че отново се слагат бариери пред желаещите. Нашата идея беше възможно най-много земеделски производители да бъдат стимулирани да преработват собствената си земеделска продукция. Сега министерството предложи да бъде въведено изискване тези производители да бъдат регистрирани минимум три години назад, в което няма никакъв резон. В Наредба 4.1 заложихме за чувствителните сектори да не се изисква опит, а тук залагаме да се изисква опит – има съществено разминаване между концепциите. Според нас не бива да се поставят ограничения на земеделските производители. В Наредба 4.1 за чувствителните сектори дадохме възможност да кандидатстват производители без опит и още след първата-втората година те спокойно могат да кандидатстват за преработка на продукцията си. АЗПБ е твърдо против поставянето на ограничение за 3-годишен опит на земеделските производители при кандидатстването за преработка.
– Други браншови организации също подкрепят предложението на АЗПБ за стимулиране преработката на родна продукция…
– Да, имаше консенсус по тази тема на Тематичната работна група. Повечето представители на различни браншови организации подкрепиха нашето предложение, за което им благодарим.
– Считате ли, че наредбата за прилагане на подмярка 4.2 в момента е в такъв вид, че да може да бъде финализирана в края на седмицата?
– Има много моменти, които трябва да се доогледат в наредбата, много вратички, които не трябва да се отварят, за да не се създават изкуствени условия и да няма как да се нагласят проектите на база на критериите за оценка. Ние ще настояваме да има още една тематична работна група, да се вземат предвид становищата на браншовите организации и тогава да се финализира наредбата.
– Какво например трябва да се промени?
– Според нас има значителни пропуски в приложенията както по отношение на изброените суровини от чувствителни сектори, така и доста други текстове трябва да бъдат разгледани много внимателно.
Анета Стефанова
