Как е възможно това да се случи? Това е въпросът, който глобалните потребители на пшеница си задават, след като през изминалата седмица в щата Орегон бе открита генетично модифициран образец на зърнената култура, който изобщо не би трябвало да бъде там. Критиците на биоинженерството в селското стопанство се питат как е възможно това да не се е случило по-рано. Темата развива “Капитал”.
“Находката” веднага повлия на житните пазари в света. Япония отмени голяма доставка на пшеница, а Южна Корея изцяло замрази вноса. Останалите потребители в Азия са разтревожени. Това напомни какво е заложено на карта – експортен бизнес за 8 милиарда долара в САЩ, пише Reuters. Тези въпроси са повдигнати след като Департаментът по селско стопанство в САЩ (USDA) съобщи на 29 май, че разследва мистериозната поява на експериментални, неодобрени генетично модифицирани пшеничени растения на ферма в Орегон. Този вид пшеница е разработен преди години от най-голямата компания за семена в света Monsanto Co, за да издържа на хербицида Roundup, но проектът е спрян през 2004 г. Инцидентът не е толкова учудващ, тъй като е част от поредицата, в която генетично модифицирани култури се смесват с нормалните им еквиваленти. За пръв път обаче вид пшеница, която няма модифициран еквивалент на пазара, е успяла да избяга от механизъма за контрол на американския регулатор. “Тези изисквания са пропускливи и няма съмнение за това. Има фундаментален проблем със системата”, казва Дъг Гъриан-Шърман, учен от Обществото на загрижените учени, който е бил съветник към службата за контрола на храните и лекарствата (FDA) в САЩ от 2002 до 2005 г.
Най-големите страхове са, че пшеницата най-вероятно е била смесена с нормалните й еквиваленти от известно време. “Много хора в момента силно се притесняват”, казва специалистът по зърнени култури Майк Флауърс от Oregon State University. “Не може да кажем дали го има или няма в други полета. Не знаем.”
Макар преди официалното съобщение за находката да е изминал цял месец, все още не е ясно откъде са се взели модифицираните растения. Представители на Monsanto казват, че присъствието на гена Roundup Ready в пшеничните запаси е “много ограничено”. Компания също така провежда “щателна проверка” за да разбере колко, ако изобщо, пшеница е била заразена. Регулаторите в САЩ също провеждат собствено разследване. Боб Земетра от Oregon State University, където изследователите на пшеница за първи път правят тестове на мистериозните растения, казва, че няма лесен начин да се обясни внезапната им поява години след края на полевите изпитания на Monsanto. Кръстосаното опрашване изглежда не много вероятно, защото става дума за зимна и пролетна пшеница. В района не е имало и изпитания от най-малко 2004 г. насам, така че вятърът едва ли е пренесъл модифицирания ген. “Не знам дали ще получим ясен отговор или задоволителен отговор как той стигна дотук”, казва Земетра.
Япония отмени голяма поръчка на пшеница от САЩ, а ЕС заяви, че ще започне да проверява пристигащите доставки и ще ги блокира, ако намери в тях генетично модифицирана пшеница. Някои от търговците в САЩ се притесняват, че това може да нанесе сериозен удар на бизнеса. Вносителите на пшеница в Южна Корея, Китай и Филипиинте наблюдават ситуацията.
“Ако няма бързо решение, това няма да е добре за износния пазар”, казва Арт Лиминг, специалист по фючърси на зърно в Citigroup. От USDA уверяват, че откритите в Орегон генетично модифицирани растения не са опасни за човешкото здраве, както и че няма сведения те да са попаднали в търговската верига за доставки. В миналото находки на неодобрени модифицирани растения царевица и ориз са блокирали пазарите месеци наред и са причинявали пропуснати ползи за милиарди долари. Един от най-сериозните случаи е този с генно модифицирания вариант на царевицата StarLink, който не е одобрен за консумация на хора. Той е открит в доставка на царевица в Япония през 2000 г. и скандалът довежда до намаляване на доставките за повече от година след това.
“Всички си купуваме ГМО продукти всеки ден, просто не знаем за това, но ако изведнъж разберем, че в хляба, който си взимаме, има ГМО пшеница, тогава това се превръща в нещо много негативно за потребителя”, казва Уейн Бейкън, президент на френския търговец със зърно Hammersmith Marketing.
Азия внася над 40 милиона тона пшеница всяка година, което е 1/3 от световния пазар в размер на 140-150 милиона тона. Най-голямата част идва от САЩ и Австралия, която е вторият по големина доставчик в света. “Азиатските потребители са притеснени за генетично модифицираната храна”, каза Аба Офон, анализатор в Standard Chartered Bank в Сингапур. “Това (откритата ГМО пшеница – бел.ред.) добавя притеснения към вече съществуващите такива за качеството на пшеницата в световен мащаб.” В началото на тази година Китай се превърна в ключов купувач на американска пшеница, получавайки 1.5 милиона тона за първите два месеца на 2013 г. Филипините, които купуват по около 4 милиона тона на година и разчитат предимно на САЩ, очакват повече подробности за случая в Орегон, преди да действат, твърди представител на индустрията в Манила. Може би най-голям удар ще нанесе решението на Южна Корея от 31 май да замрази доставките на американска пшеница заради ГМО скандала. През миналата година държавата внесе 5 милиона тона пшеница, а сега е решила също така да вдигне и карантина и за пшеницата за храна на животни. Тайланд от своя страна е вдигнал нивото на тревога в пристанищата си.
След САЩ Австралия е вторият по големина доставчик на зърно в световен мащаб. Държавата-континент обаче ще срещне трудности да покрие завишеното търсене, тъй като собствените й резерви намаляват заради бързия износ и вътрешното търсене на животновъди. Според търговци Австралия няма да може да поддържа нивата си на износ от началото на сезона. От старта на търговската година през октомври досега страната е изнесла 12.5 милиона тона пшеница. “По-голямата част от зърнените доставчици в Австралия продават зърното си на мелниците и угоителните комплекси”, казва пред Reuters Щефан Майер, мениджър в брокерската компания INTL FCStone. По-голяма част от добитъка в Австралия се храни на полетата, но животновъдите са все по-пристиснати да преминат към зърнена храна тази година, тъй като изключително горещата есен пресушава пасищата. Запасите на нискокачествена пшеница са толкова малко, че животновъдите са принудени да използват жито от първо качество, за да хранят добитъка. По принцип то е продавано като жито за мелници, от което се правят хляб и макарони.
Големите купувачи като Япония засега обаче не търсят алтернативни източници на пшеница, тъй като мелниците в страната имат достатъчно краткосрочни запаси. Масак Кадота, изпълнителен директор на асоциацията на мелничарите в страната, посочва, че ще е много трудно да се намерят алтернативи на бялото меко жито от САЩ, тъй като това в Австралия и Канада е предимно от среден или твърд тип.
