Дойчин Ганев e от амбициозните млади фермери, които са вложили сърцето си в отглеждането на овце, кози и фуражи и зърнени култури. Стопанството му е едно от добре развиващите се в Северозападна България. Намира се в село Косталево и бе открито за посетители в Деня на отворените врати на Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“. Младият човек отглежда над 400 овци и кози майки,
като получава подпомагане за 301 броя животни по мярка 11 „Биологично земеделие“ в направленията за биологично растениевъдство и биологично животновъдство. Има 66 животни под селекционен контрол. Производството му е в биологичното направление от 2014 г., а от 2009 г. е регистриран земеделски производител. Тогава започнал с 30 животни, а днес вече има планове да разшири стадото до 700 бройки. Надежда му дават възможностите да кандидатства по директните плащания и мерките на Програмата за развитие на селските райони.
Подпомагане за техника
Преди шест години Дойчин Ганев кандидатства за първи път в ДФ „Земеделие“ по директните плащания и мерките на ПРСР. Тогава започва със 172 дка по мярка 214 „Агроекологични плащания“ в направление „Управление на земеделски земи с висока природна стойност“. По СЕПП и Зелените директни плащания има заявени над 300 дка. Получава подпомагане по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“. Бенефициер е също по схемата за преходна национална помощ за овце майки и кози майки, обвързани с производството.
Има два одобрени проекта по ПРСР по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. С помощта по първия, който е на стойност 500 хил. евро с 60% грант, е успял да закупи техника – трактор, челен товарач, косачка, щипка за бали, балирачка за рулонни бали, фолираща машина, както и хранилки, поилки, прегради, доилни зали, машинка за подстригване, автоматична млечна майка, вана за съхраняване на мляко и др. „Заради биологичното направление нямаме право да използваме конвенционална техника, затова не можем да взимаме под наем. Много хора ме питат дали има смисъл да използвам техника за 400 животни. Според мен има.“, уточнява фермерът. Вторият проект в стопанството се изпълнява в момента и е за близо 1 млн. евро с 60% грант. По него се предвижда изграждането на склад за съхранение на зърно и на фуражна кухня. Сега младият човек има намерение да кандидатства също с проект за мобилна мандра по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“.
Без субсидиите – в задънена улица
„Откакто доим, работим само с един човек. Продаваме на малко по-ниска цена, но я получаваме буквално на следващия ден, докато много колеги гонят 5 ст. повече и губят.“, казва младият човек. Доенето е автоматизирано, на рампи. Около час и половина на ден отнема процесът. Автоматизираната техника не го прави по-бързо, но по-качествено, всичко е по-хигиенично и по-лесно, според Дойчин Ганев. „Захванах се с този бизнес, защото нямаше какво друго да правя.“, признава той и допълва: „По мои сметки минимумът брой овце, които е необходимо да се отглеждат, за да бъде стопанството рентабилно, е 300 доитни животни и да обработва поне 300 дка земя. „Тук сме под наем в стар краварник. Искаме да направим нова, модерна ферма с хранителни ленти.“, споделя плановете си фермерът. „Без субсидиите няма как да се справим.“, категоричен е той. Според него е сложно справянето с попълването на документите и изпълнението на административните изисквания, особено ако не четеш. „Ако махнем субсидиите, приключваме тук.“, отбелязва младият фермер, който се справя с бизнеса с помощта на трима помощници на постоянни трудови договори. Самият той се занимава изцяло с административното управление на стопанството, комуникацията с държавни институции и с подготовката на документите за кандидатстване по различни направления.
Чувствителни породи
Овцете под селекционен контрол са кръстоска на Асаф със синтетична популация. Породата дава повече мляко и при конвенционалните видове млеконадоят на ден е до 3,5 л. „Някои видове овце при биологично отглеждане не могат да се извеждат на паша, но нашите не са такива.“, казва той. „Доим над литър от овца, което е добре.“ Част от месото във фермата се продава на местни хора, но повечето приходи идват от млякото.
„Не можем без областната служба на ДФЗ по земеделие.“, подчертава Дойчин Ганев. „Помагаме си – понякога те ни информират за важни неща, понякога ние също им съобщаваме за проблеми. Нормативната уредба се променя постоянно. Ние следим информацията в интернет, но експертите са по-добре информирани. Без тях няма как да се справим. Последният път, когато се наложи да потърся техен съвет беше, когато исках да разбера какво да правя с животните, когато стават на възраст над 12 месеца и вече са подходящи за подпомагане. Те ми помогнаха, сега повечето животни от стадото ми да получат подпомагане.“
