Обвързаната подкрепа е много важен инструмент за България за подпомагане на секторите животновъдство, плодове и зеленчуци, протеинови култури. Намалението й е абсолютно неприемливо за нас, защото може да предизвика срив в подпомаганите сектори, които имат критична необходимост от това финансиране. Обвързаните плащания следва да се приложат дори с по-голям финансов ресурс, а обхватът й трябва да се разшири.
Това е позицията на страната ни, заявена по време на заседанията на Работната група по „Хоризонтални земеделски въпроси“, проведени на 5 и 6 септември 2018 г., предават от пресцентъра на ОДЗ Кюстендил. Целта на комисията е да подпомага Европейската комисия в подготовката на делегирани актове, законодателни инициативи и инициативи за различни политики. Сред целите на групата е представителите на страните членки да обменят гледни точки.
Позицията на България
България изрази позицията си, че директните плащания са успешен инструмент с висока степен на яснота и почти пълна усвояемост на планирания финансов ресурс и имат съществена роля за формиране на дохода на земеделските стопани, засилват устойчивостта на стопанствата и оказват положително влияние върху екологичния статус на регионите чрез прилагането на практики, благоприятни за климата и околната среда. Отчитайки многофункционалността на директните плащания са необходими достатъчно средства, за да могат да се постигнат многобройните цели на ОСП.
ЕФГЗ финансира директните плащания
Финансовите разпоредби от Предложението за Регламент за стратегическите планове са били сред основните въпроси, обсъдени по време на заседанието. Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) ще продължи да финансира видовете интервенции под формата на директни плащания и секторните интервенции, а Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще продължи да финансира видовете интервенции в областта на развитието на селските райони.
Съгласно проекта на регламент за стратегическите планове на държавите членки, правилата за финансово управление на ОСП се установяват поотделно за двата фонда и за дейностите, подпомагани по линия на всеки от тях, като се има предвид, че новият модел за осъществяване на политиката предоставя повече гъвкавост и субсидиарност за държавите членки за постигането на техните цели. Проектът на регламент предвижда подпомагането за директни плащания в рамките на стратегическите планове по ОСП да бъде предоставено в рамките на средствата, разпределени за всяка държава-членка. Разходите са допустими от 1 януари на годината, следваща одобрението на стратегическия план за ОСП.
Стратегическите планове ще бъдат одобрени през 2020 г.
По този въпрос повечето държави членки изрично подчертаха, че трябва да бъдат избегнати забавяния в процеса на одобрение на стратегическите планове от Комисията, както и да се осигури непрекъснатост на плащанията. В момента Комисията предвижда, че стратегическите планове на държавите-членки ще бъдат одобрени през 2020 г. и ще влязат в сила от 1 януари 2021 г.
В отговор на исканията на някои държави членки да се предостави повече информация за финансирането на интервенциите за млади земеделски стопани беше уточнено, че сума, равна на най-малко 2% от средствата за директни плащания, е за млади фермери. Тази сума може да бъде изразходвана за: допълнителна подкрепа за доходите на младите земеделски стопани (ЕФГЗ); за установяване на млади земеделски стопани (ЕЗФРСР), като 2% се отнасят до изчисляването на сумата, а не до източника на финансиране.
Интервенциите за млади земеделски стопани ще могат да се финансират и от двата фонда. Различни позиции изразиха държавите членки относно модела за прилагане на обвързаната подкрепа през следващия програмен период, както по отношение на максималния бюджет за обвързана подкрепа, така и по отношение на обхвата. Една част от държавите членки настояват да се запази текущото подпомагане от 13%+2% и дори да се надвиши, докато друга част считат, че обвързаната подкрепа води до нарушаване конкуренцията на пазара и силно настояват да бъде поетапно намалена и отменена.
