Комисията на Европейския парламент по земеделие (AGRI) ще обсъди новото предложение за многогодишна финансова рамка (МФР) и въздействието му върху финансирането на политиките на Европейския съюз в областта на селското стопанство. Тази сесия ще се проведе във вторник, 2 юни, в присъствието на еврокомисаря по бюджета Йоханес Хан.
Евродепутатите многократно настояват, че само адекватно финансираната селскостопанска политика на ЕС може да осигури продоволствена сигурност и в същото време да се ангажира със Зеления пакт на ЕС.
На същия ден от 12 часа ще се проведе и пресконференция на еврокомисарите по земеделие и развитие на селските райони и на околната среда Януш Войчеховски и Вирджинюс Синкевичиус. Основната тема ще бъде Общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството в следващата многогодишна финансова рамка.
Какво предлага ЕК
Европейската комисия предлага с 9% по-нисък бюджет за Общата селскостопанска политика 2021-2027 г. в сравнение с настоящото ниво. Въпреки че това предложение е за по-висок бюджет на ОСП в сравнение с проекта на ЕК от февруари, когато съкращението беше с 14%, то все пак представлява значително намаление.
Общият размер на средствата в Многогодишната финансова рамка (МФР), която Урсула фон дер Лайен предложи в условията на COVID-19 е €1,1 трилиона. Към тях се добавя бюджетът по нов финансов инструмент наречен „Следващото поколение ЕС“, чийто размер е €750 млрд.
Бюджетът за ОСП в новопредложената МФР възлиза на €348,3 млрд., от които €258,3 млрд. ще бъдат разпределени за Първи стълб и €90 млрд. за Втори стълб.
Средствата за ОСП от финансовия инструмент „Следващото поколение ЕС“ възлизат на €15 млрд. и са предназначени за Втори стълб, по информация на agriland.ie. Значителна част от новия финансов инструмент или €30 млрд. ще бъдат заделени за Фонда за справедлив преход в Европа, чийто размер ще достигне €40 млрд.
Средствата за програмата за околна среда и климат LIFE ще останат с непроменен размер от €4,8 млрд.
Изчисленията на Комисията представляват стойността на плащанията след отчитане на инфлацията, а не тяхната текуща или „номинална“ стойност.
