Свиневъдството е тежък бизнес и в него няма лесна печалба. Стопаните, които решат да се занимават със свиневъдство, трябва да са готови за тежък труд, каза за „Агрозона“ доц. д-р Валентин Дойчев, преподавател в Тракийския университет в гр. Стара Загора. Допълнително предизвикателство пред животновъдите са ниските цени на угоените животни – цената е около 2,50 лв/кг живо тегло, но пада и до 2 лв: „През последните години цената на зърното доста се повиши, а разходите за фураж формират около 50% от общите разходи по производството.“, казва специалистът. По думите му, в световен мащаб цената на зърнените култури няма да намалее значително, тъй като стандартът на живот се покачва, потреблението също се увеличава, а и те са в началото на хранителната верига. Дойчев контрира твърденията за ниските напоследък цени на пшеницата с аргумента, че преди десетина години стойността на свинското е била сходна, а на зърното за десетилетие се е качила двойно.
Стремеж към затваряне на цикъла
През последните години ясно се откроява стремежът на животновъдите да затварят цикъла си на производство като отглеждат сами фуражните култури, казва експертът. По думите му това е глобална тенденция. „В България сме провокирани в по-голяма степен да вървим към затваряне на цикъла заради по-тежките условия.“, коментира той и добавя, че тази стъпка прави стопаните по-стабилни. Постепенно фермите у нас се модернизират, но все още не можем да постигнем нивото на развитите страни, където на 200 свине майки се пада 1 работник. У нас работната ръка била 3 – 5 пъти повече. Една от причините за това е, че механизацията в родните стопанства била от по-нисък клас и често давала аварии.
Що се отнася до размера на стопанствата – българското свиневъдство е окрупнено, каза доц. д-р Валентин Дойчев: „Голяма част от производството е в бившите големи свинекомплекси, които са с по хиляди свине-майки, примерно от 1000 до 3000 са най-големите“. По думите му в процес на изграждане е стопанство за 5-6 хил. животни. Когато през 60-те и 70-те се строели свинекомплексите, стремежът бил те да се позиционират основно в Североизточна България – основният зърнопроизводителен район. Комплекси се изграждали и в Тракийската низина – около Пловдив, Стара Загора и Пазарджик.
Факторите на плодовитостта: генетика, хранене и добро отглеждане
В сравнение с тези десетилетия, когато един свинекомплекс се правел с презумпцията, че от една майка се раждат около 18 прасенца, днес продуктивността на животните е по-голяма – около 25 малки. Още по-добри са резултатите в Дания и Холандия, където една майка раждала по 30 малки годишно. Увеличаването на продуктивността се дължи на генетика, хранене и добро отглеждане, посочи доц. Дойчев, който е и управител на управител на фирма за животновъдно оборудване. Той уточни, че в промишленото свиневъдство на практика не се работи с отделните животни, а с групата като цяло. А за да е висока продуктивността на свинете, те трябва да са с добър генотип.
Разчитаме на чужди породи
В съвременното българско свинепроизводство се залага на чужди породи. Като екзотика в няколко ферми у нас е запазена само Дунавската бяла свиня, стана ясно от думите на доц. д-р Валентин Дойчев. Нараства обаче интересът към Източнобалканската свиня, която се отглежда свободно. Причината е увеличеното търсене на традиционни продукти. По думите на Дойчев това е ниша, която тепърва ще се развива. Защо обаче като цяло в страната не се работи с животни с българска генетика? „Когато настъпиха промените -89 г., а и преди това, и имахме възможност на пътуваме на Запад, разбрахме, че в генетично отношение сме много по-назад.“, каза специалистът. По думите му е имало опити за внос само на разплоден материал с цел на местна почва да се усъвършенстват породите, но процесът е бавен и не отговаря на темпото на пазара. Родните породи могат да се запазят само като отделни колекционни стада, посочва специалистът и уточнява, че съвременното свиневъдство в глобален мащаб се базира основно на 5-6 породи свине, от които основно Английската голяма бяла и Датския Ландрас.
Текстът е публикуван в сп. “Агрозона”. Още интересни материали от земеделския сектор четете в броя. 
