Димитър Михайлов (АСБ) и д-р Петя Петкова (СПБ) пред Агрозона: Новите екологични изисквания ще увеличат административната тежест и ще засегнат значително повече животновъдни стопанства
Предстоящите промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), свързани с транспонирането на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1785 за изменение на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, предизвикаха напрежение сред животновъдите. Новите правила засягат секторите на птицевъдството и свиневъдството, като въвеждат по-строги екологични изисквания към инсталациите за отглеждане на птици и свине. В опит да защитят сектора и да намерят изход от ситуацията, браншовите организации ще проведат среща с министър Пламен Абровски в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Агрозона потърси за коментар изпълнителния директор на Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ) Димитър Михайлов и изпълнителния директор на Съюза на птицевъдите в България (СПБ) д-р Петя Петкова, д.в.м.
„Изменената през 2024 г. директива понижава праговете за прилагане. За свиневъдните стопанства те вече са 350 животински единици. Тъй като държавата закъсня с транспонирането на европейското законодателство, се забави и подготовката на измененията в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в които трябва да бъдат разписани новите изисквания.
Проблемът е, че българските свиневъдни стопанства са по-големи от средните за Европа. Дори малките и средните ферми у нас често са по-големи от тези в Западна Европа и обикновено са интегрирани. Това означава, че с понижаването на прага около 94–95% от свинефермите в България ще попаднат в обхвата на директивата.
В момента стопанствата разполагат с т.нар. комплексни разрешителни. След приемането на законодателните промени в България новите изисквания за емисиите на азот, фосфор и амоняк ще започнат да се прилагат поетапно – от 2030 г. за фермите с над 600 животински единици, от 2031 г. за тези с над 450 животински единици и от 2032 г. – за всички останали ферми с над 350 животински единици. Това е първата част от предвидените промени“, обясни Димитър Михайлов.
По думите му най-сериозното притеснение на бранша е липсата на диалог при подготовката на законовите промени.
„Беше създадена междуведомствена работна група между МОСВ и МЗХ, но през последните няколко години по никакъв начин не бяхме поканени на разговори, за да представим нашето становище и мнение. Това е най-притеснителният елемент. Сега сме поставени в ситуация в последния момент да реагираме и да водим преговори“, категоричен е изпълнителният директор на АСБ. Той допълни, че в момента се водят активни разговори с МОСВ, а утре предстои и среща с МЗХ.
„Целта е да уточним как задължителното прилагане на новите правила да не доведе до допълнителна административна тежест за производителите. Данните, които се изискват, фермерите и сега предоставят на различни институции. Те вече са затрупани с множество административни изисквания“, поясни Михайлов.
Според него в Европейската комисия вече се обсъждат възможности за административно облекчаване на фермерите.
„В рамките на Омнибус 8 се разглежда влиянието на тази директива. Копа-Коджека предлага да бъдат възстановени старите прагове, които действаха преди измененията от 2024 г. И ние, както и колегите ни в Европа, смятаме, че сегашните промени ще засегнат огромен брой ферми, ще увеличат административната тежест и ще затруднят особено малките и средните стопанства, които трудно ще могат да изпълняват всички нови изисквания.
Освен това ще бъдат необходими допълнителни инвестиции, което ще направи свиневъдството още по-неконкурентоспособно. Непредвидимостта на процесите се отразява изключително негативно върху производителите. В момента секторът работи в условията на тежък пазар – свинете в България се продават под себестойност вече повече от шест месеца. Това е сериозна заплаха за оцеляването на свиневъдството в страната“, заяви Михайлов.
Д-р Петя Петкова: Административната тежест отново се прехвърля върху бизнеса
Изпълнителният директор на Съюза на птицевъдите в България д-р Петя Петкова, д.в.м., също коментира очакваното отражение на промените върху птицевъдния сектор. По думите й организацията още при обсъждането на европейската директива е настоявала за запазване на досегашните прагове.
„Съюзът на птицевъдите в България следва последователна позиция още от обсъждането на Директива (ЕС) 2024/1785. Когато се дискутираха новите прагове, особено за сектор „Птицевъдство“, бяхме в активен диалог с българските евродепутати, ангажирани с досието. Изпратихме нашите становища и до компетентните институции в България. Въпреки изложените аргументи праговете бяха намалени чрез директивата за индустриалните емисии и това вече намира отражение и в проекта за изменение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който ни беше предоставен за становище“, заяви д-р Петкова.
По думите й най-сериозното притеснение е, че значителен брой птицевъдни стопанства ще попаднат в обхвата на новия регистрационен режим.
„За нас е изключително тревожно, че много нови птицевъдни стопанства ще трябва да преминат към този режим, макар това да произтича пряко от действащата европейска директива. Проблемът е във философията на законопроекта. Всички обекти, които вече разполагат с комплексни разрешителни, също трябва да преминат към новия регистрационен режим. Вместо това да стане служебно, административната тежест отново се прехвърля върху бизнеса“, посочи тя.
Според д-р Петкова проектозаконът предвижда и допълнителни задължения за докладване на информация, с която държавната администрация вече разполага.
„При новия регистрационен режим ще се изисква подаването на редица данни, които и сега съществуват в различни администрации. Вместо да бъде въведен служебен обмен на информация между институциите, всичко отново се възлага на бизнес операторите.
Междувременно на европейско ниво вече има държави членки, които настояват за връщане на старите прагове за секторите „Свиневъдство“ и „Птицевъдство“. Например при кокошките носачки прагът се намалява от 40 000 на 28 000 птици, а при пуйките промяната е още по-драстична – от 40 000 на едва 9300 птици.
Настояваме България категорично да се присъедини към държавите, които вече са поискали възстановяване на старите прагове. В противен случай ще се стигне до изключително тежък режим на регистрация, докладване и допълнителни разходи. Всеки бизнес оператор ще трябва да заплаща експертни оценки, което за по-малките стопанства ще бъде непосилно.
Разчитаме на навременен и реален диалог със заинтересованите страни. Разбрахме, че този законопроект е обсъждан в продължение на две години, но до момента нито една организация от секторите „Свиневъдство“ и „Птицевъдство“ не е била потърсена за становище или информирана какво предстои. За нас това е крайно притеснително и неприемливо и се надяваме този подход да бъде променен от администрацията“, заяви д-р Петкова.
