80% от публичните инвестиции се правят с евросредства. Това стана ясно по време на конференцията “Първите седем години в ЕС“, предава Investor.bg. По думите на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев нетният ефект от прилагането на еврофондовете върху българската икономика е положителен.
Реалният БВП в края на първия програмен период в 2015 г. е с 10,1% по-висок, отколкото в сценарий, в който България не би разполагала със средствата от седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и програма „Рибарство“, каза Дончев, цитиран от пресцентъра на кабинета.
Данните от SIBILA* (модела за оценка на инвестициите с евросредства) показват, че средствата от ЕС имат ключово значение за възстановяването на икономиката от настъпилата през 2009-2010 г. глобална финансова и икономическа криза.
Положително въздействие се наблюдава и за конкурентоспособността на българската икономика, която се изразява в нарастване на експортния потенциал. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1,6% спрямо сценарий, в който страната няма еврофондове.
Един от най-важните ефекти от средствата за Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие е кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32,8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който европейските фондове отсъстват.
Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво то се свежда до 35% по-високи нива на инвестициите във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция на предприятията, 11% нарастване на приходите от дейността.
„Мит е, че живеем само и единствено от еврофондовете“, коментира Дончев. Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции, но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране към публичните разходи изобщо за периода 2007-2013 г., то възлиза на 9%. По думите му България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото е минимум 6 млрд. евро.
Томислав Дончев предупреди, че днешното интензивно финансиране ще продължи не повече от още няколко години. Предстои различен тип финансиране – моделът на „рециклираните пари”, базиран на кредитни инструменти.
Малко над 20% от средствата от програмния период са инвестирани в транспортна инфраструктура, в т. ч. 20,7 км метролинии, 20 изградени метростанции, 28 влака, изградени са 175 км магистрали, новоизградени 31 км първокласни пътища, рехабилитирани 250 км жп линии и др. Близо 18% са инвестициите в местно и регионално развитие, 12,7 на сто са инвестирани в човешки капитал, а в развитие на бизнеса – 12,2 на сто.
Вицепремиерът отбеляза, че до края на програмния период 2007 – 2013 остават месец и две седмици. Средно на седмица плащанията са по около 50 млн. евро. Трудно е да се прогнозира как ще завърши периодът, но можем да се надяваме на 95% изпълнение, коментира Дончев, като отбеляза, че към момента то е в рамките на 92-93 на сто.
Безумни изисквания за отчетност и нееднозначни правила, които се сменят в движение, са сред проблемите през първия програмен период. Това заяви на същата конференция председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в България Васил Велев, цитиран от БТА.
Според него планирането на финансовите ресурси и приоритети е било недобро, често са пренасочвани средства от бизнеса към обществени или общински бенефициенти. Недостатъчен е бил и административният капацитет, а служителите са експериментирали на гърба на бизнеса с неясни указания, чести промени в правилата и нормативната уредба и отказ за съдействие.
Българските бенефициенти бяха възприемани от одиторските органи като виновни до доказване на противното, заяви още Велев. По думите му имало е случаи, в които определени фирми и техни собственици въпреки очевидната вина не са били признати за виновни от съда, а негативната оценка на тези процеси от страна на ЕК е сложила под общ знаменател много фирми, които работят честно и спазват правилата.
Сред другите проблеми Велев посочи дългия период между подаване и одобрение на проектите, забавяне в плащанията, изисквания за нови документи и други.
Все пак председателят на АИКБ отбеляза, че в резултат на оперативните програми са модернизирани редица предприятия.
Според Васил Велев пристрастяването към еврофинансирането и към дълговото финансиране на дефицити в бюджета води към гръцки сценарий. В това отношение е добре да се помисли отсега за заместващо финансиране на публичните инфраструктурни инвестиции, посочи председателят на АИКБ.
В отговор Томислав Дончев попита колко трябва да е тол таксата, ако магистрала “Хемус” струва 3,5 млрд. евро и се ползва финансиране от пазарите. След две години ще ми задавате въпроса защо тол таксата е 150-200 лева, коментира вицепремиерът.
