Ще се работи за създаване на подзаконов нормативен акт, който да регламентира предлагането на бутикови и занаятчийски храни. Това стана ясно днес по време на съвместно заседание на Комисията по земеделие към Народното събрание и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. До иницииране на работата по такъв документ се стигна, след като Дешка Кротева, която има къща за гости и приготвя месния специалитет навпавокq поиска Закон за занаятчийските храни, за да могат те легално да се произвеждат и предлагат. Иван Влаев, председател на Българската занаятчийска камараq посочи, че до 2011 г. в Закона за занаятите е било регламентирано и занаятчийството в посока правене на храни, но след промяна на нормативната база това вече не е така.
По време на заседанието беше поставен въпросът за разширяване обхвата на възможността за предлагане на фермерски продукти в повече от една област и една съседна, но в течение на дискусията стана ясно, че това няма как да се случи, поне не и в близко бъдеще. За наредбата Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделие, каза, че първоначалният й вариант е бил по-желан от фермерите, но “това, което получихме от Европейската комисия относно регионите на продажба, е това, което е в момента и работата в тази посока, която беше изразена тук, със сигурност няма как да бъде бърза”. Димитър Димитров от земеделското министерство обърна внимание, че районирането, заложено в Наредба 26 не важи за всички продукти.
Даниел Панов, председател на Националното сдружение на общините в Република България, постави въпроса за финансовата помощ за фермерските пазари като отбеляза, че 21 български общини не могат да кандидатстват за подпомагане на фермерски пазари по ПРСР. Кристина Паскалева от земеделското министерство преди това посочи, че в подмярка 16,4 на програмата е заложена помощ за фермерски пазари като бюджетът е 8 млн. евро, интензитетът на помощта 50%, а едно обединение може да получи финансиране до 500 хил. евро. В индикативния график за прием на проекти на тази календарна година обаче прием по подмярката не е предвиден. За улесняване регламентирането на фермерски пазари Любомир Кулински, дирекция „Контрол на храните” в БАБХ, каза, че е постигната договореност организаторът на фермерския пазар да извади от Агенцията по храните само едно разрешително за провеждане на пазара, като в документацията към агенцията да присъства списък на производителите да присъства пълен списък на производителите, които ще предлагат продукцията си на пазара.
Сред “горещите” въпроси по време на заседанието беше фактът, че страната ни трябва да се откаже от национална закрила на географските означения за земеделски продукти и храни. Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите призова при внасяне на проектозакона той да бъде отхвърлен. “България ще загуби уникалните си продукти”, предупреди той. Народният представител Румен Георгиев от своя страна каза, че европейският нормативен акт, заради който се налага заличаването на българските географски означения, не се отнася до заварени продукти и те не трябва да се регистрират в Брюксел.
Димитър Зоров припомни, че продуктите, които се предлагат на децата в детските градини и училищата, трябва да са по БДС и предложи още всички обществени поръчки, когато става дума за общински или държавен бюджет, в хранителните групи, в които има национални стандарти, да бъдат по БДС. Той предложи още да бъде въведено нормативно задължение веригите да предлагат определен процент български храни и посочи като пример съседна Румъния. Впоследствие Димитър Димитров от земеделското министерство припомни, че заради този закон е ЕК е стартирала наказателна процедура срещу Румъния.
