Фермери, шеф готвачи и представители на занаятчийския сектор настояват България да създаде пропорционален режим за малките производители и да признае хранителните занаяти
Малките фермери и производители на традиционни храни да получат реална възможност да продават законно продукцията си директно на потребителите – за това настоява петиция, публикувана в Peticiq.com. Инициативата „Да дадем законен път на българските домашни и занаятчийски храни“ поставя на дневен ред един от дългогодишните проблеми пред малките стопанства – как произведеното в малки количества сирене, месо, хляб, мед, сладка и други традиционни продукти да стигне до пазара при правила, съобразени с мащаба на производството. Петицията „Да дадем законен път на българските домашни и занаятчийски храни“
От фермата до трапезата – но без промишлена логика
Според инициаторите действащата система поставя малките производители в положение, при което изискванията към тях често са несъразмерни с количествата, които произвеждат. Така фермер, който иска да преработва собственото си мляко в малка мандра или да предлага традиционни продукти директно на потребителите, се сблъсква с правила, разработени основно за организирано хранително производство. Петицията не настоява за отпадане на контрола върху храните. Основното искане е контролът да бъде пропорционален на риска и мащаба на производството. Това означава различен подход към малката семейна ферма и към голямото промишлено предприятие – както по отношение на помещенията, така и на количествата, технологиите и начина на продажба.
Домашни храни да могат да се произвеждат законно
Сред предложенията е създаването на регламентиран режим за домашни хранителни обекти и микропроизводители. Идеята е при спазване на необходимите хигиенни и санитарни изисквания да бъде възможно производството на определени храни в подходящо организирани непромишлени помещения. Инициаторите се позовават на европейските правила за хигиена на храните и по-специално на възможността националните власти да прилагат адаптирани изисквания към малки производители. Така например малък фермер би могъл да преработва собственото си мляко в сирене или кисело мляко и да го продава директно, без да бъде поставян в същата регулаторна рамка като голяма млекопреработвателна фабрика.
Сиренарството и хлебарството да станат официално признати занаяти
Другото голямо искане е свързано със Закона за занаятите. Инициаторите настояват да бъдат признати редица хранителни дейности, сред които сиренарство, месарство, колбасарство, хлебарство, мелничарство, таханджийство и пивоварство. Според тях това не е само въпрос на административно регулиране. Зад традиционните храни стоят знания и умения, които се предават между поколенията и са част от местната култура. Признаването на хранителните занаяти би могло да даде възможност за по-ясна професионална квалификация, обучение на нови кадри и съхраняване на традиционни технологии.
Какво означава това за българските фермери
За земеделските производители промяната би имала значение най-вече при добавянето на стойност към собствената продукция. Вместо стопанството да продава суровината на изкупвач, фермерът би могъл да я преработи и да реализира готов продукт директно на пазара. Млякото може да се превърне в сирене, плодовете – в сладко или сок, зърното – в брашно и хлебни изделия, а месото – в традиционни месни продукти. Този модел е особено важен за малките и семейните стопанства, за които директните продажби могат да бъдат начин да останат икономически жизнеспособни. По този начин по-голяма част от стойността на произведената храна остава във фермата и в местната икономика.
Искат правила и за храните на събори и фермерски събития
В петицията е поставен и въпросът за храните, които се приготвят и предлагат при събори, местни празници, дегустации и други събития. Според инициаторите трябва да има ясен режим за малките количества храна, които се произвеждат инцидентно и се продават в рамките на ограничени събития. Така подобни дейности няма да бъдат автоматично приравнявани към постоянна промишлена дейност. Това би било от значение и за фермерските пазари и местните фестивали, където потребителите търсят именно малки производители и традиционни регионални продукти.
Не по-малко контрол, а по-разумен контрол
Основното послание на инициативата е, че безопасността на храните и подкрепата за малките производители не трябва да бъдат противопоставяни. Малките количества не означават автоматично по-малък риск, но според авторите на петицията и контролът трябва да бъде изграден така, че да отчита реалния риск. Хигиената, проследимостта и самоконтролът трябва да останат част от системата, но правилата трябва да бъдат приложими и за човек, който произвежда десетки или стотици килограми продукт, а не хиляди тонове годишно. Именно затова инициаторите настояват за ясна законова рамка, която да позволи на малките производители да излязат от сивата зона и да продават легално.
Петицията търси широка подкрепа
Зад инициативата стоят представители на фермерския, кулинарния, занаятчийския и туристическия сектор. Сред тях са шеф готвачи, производители, представители на Националната занаятчийска камара и организации, свързани с храните и туризма. Целта е темата да стигне до институциите и да бъде обсъдена промяна в нормативната рамка. За земеделския сектор въпросът е по-голям от една законодателна поправка. Той е свързан с бъдещето на малките ферми, късите вериги на доставки, фермерските пазари и възможността българската земеделска продукция да се продава като храна с добавена стойност, а не само като суровина.
Петицията може да бъде подкрепена онлайн чрез Peticiq.com.
