Европейската комисия и всички страни-членки си дават сметка за това, че през последните години бързото и нездравословно хранене са част от живота и ежедневието на хората. Това от своя страна води до затлъстяване и други здравословни проблеми, които реално могат да бъдат избегнати с една по-добра, балансирана и здравословна диета. В тази връзка, до края на годината се очаква ЕК да излезе с предложение, в което има задължителни нормативи за всички страни-членки, що се касае до етикетите на храните и информацията за хранителните стойности, които те дават. Целта на въвеждането на тази система е да даде на потребителите повече информация относно храните, да повиши осведомеността им относно здравословното хранене и чрез това да постигне едно по-добро общо здравословно състояние на населението.
Между кои системи трябва да изберат ЕК и държавите членки, какви са техните плюсове и минуси и как би се отразило въвеждането им на българските производители, разказа в интервю за Агрозона Рафаеле де Лутио, отговорник за международните отношения на италианската федерация на производителите на храни „Федералиментаре“
„Не би било правилно да се стои така и да се чака решението на Брюксел. Важно е да се даде индикация за мнението сега, защото когато вече Европейската комисия излезе с предложение то може само да се приеме или отхвърли. Възраженията тогава ще бъдат непродуктивни. Естествено, че ние бихме се радвали България да подкрепи италианския подход, но България трябва да даде индикация на Комисията сега, защото след това липсата на ангажираност може да доведе до сериозен проблем за българските производители и традиционните храни“, коментира де Лутио.
Позицията на бранша
„Бях приет много любезно от страна на представители на правителството, парламента и българската администрация. Всички те изказаха благоприятно мнение към италианския подход. От Асоциацията на земеделските производители в България споделят нашето мнение и притеснения относно въвеждането на хроматичната система, недостатъците, които тя има и проблемите, които може да доведе въвеждането й за земеделските производители. Представителите на асоциациите на преработвателната индустрия в България също изразиха своите притеснения относно хроматичната система“, коментира Рафаеле.
Три варианта за тази система разделят страни-членки
„Сред страните-членки съществуват три основни мнения за тази система. Първото мнение се основава на хроматичен подход. Тръгвайки от идеята, че някои от компонентите като захар, сол и мазнини са вредни и съответно продуктите, които имат по-високо съдържание на тези компоненти се обозначават в червено, жълто или зелено, съобразно количеството им“, разказа де Лутио.
„Другата концепция, която е италианска, е обозначаване на продукта на съдържанието на четирите основни компонента – сол, захар, мазнини и протеини“, допълни още той.
„Съществува и едно трето мнение, което не е толкова разпространено, тъй като се използва само в Скандинавските страни. То се отнася само за продуктите, които са одобрени от здравословните нормативи, предвидени от техните здравни министерства“, заяви Рафаеле.
Оцветените етикети могат да подведат потребителите
„Това, което може да изглежда една подробност, но всъщност има голямо значение, е използването на цветовете на обозначаването на съдържанието на продуктите. Това оцветяване според нас може да доведе до лош ефект“, коментира де Лутио.
„Ако например, един български потребител види на етикета на киселото мляко червено обозначение, естествено ще се притесни. Първо, той ще бъде изненадан от такъв вид класификация на продукта и ще си помисли, че дълго време е консумирал нещо, което е вредно“, разясни той.
„Докато италианският модел, който не предвижда цветово обозначение на продуктите, дава възможност на потребителя незабавно да види какво е съдържанието на захар, сол и мазнини в продукта. Виждайки тези обозначения, българският потребител може спокойно да консумира кисело мляко, но същевременно му се дава възможност да види какво е съдържанието на хранителните стойности и да се съобрази с тях, за да има една балансирана диета“, допълни още той.
Традиционните храни в опасност?
Традиционните храни в опасност?„Надявам се ЕК да вземе предвид традиционните кухни на държавите-членки, защото ако традиционните италиански продукти се оценяват с хроматичната система, всички от тях биха били оцветени в червено. Това ще важи и за голяма част българските продукти – сирене, колбаси и други. Затова аз се надявам традиционната кухня да бъде взета предвид, когато ЕК обмисля кое предложение да направи“, заяви де Лутио.
„Според мен, основния недостатък на хроматичната система е, че не държи сметка за самата диета, а оценява продуктите отделно, откъснати от диетата на човек“, коментира още той.
Ефектът върху земеделските производители
„Ефектът върху земеделските производители в България би бил същият, както в Италия, а именно това би било в ущърб на малките и средни производители, които се занимават с производство на традиционни продукти, без това да има някакво предимство за здравето на потребителите“, смята де Лутио.
„Дори би могло да бъде в техен ущърб, ако традиционните продукти се заменят с други, в които има съставки, които не би трябвало да бъдат включени. Един пример за объркаността на системата е, че Coca-Cola light получава зелена оценка, а млякото, червена. Освен това ще пострада и планинският туризъм в България, който търси и ползва типични продукти за страната“, поясни Рафаеле.
Продължението на този материал може да прочетете в юлския брой на списание АЗОНА.
