96% от пробите за ГМО в храните за периода 2012-2016 г. не са показали наличие на генно модифицирани организми. Не така обаче стои ситуацията при фуражите – 50% от пробите са съдържали генно модифицирани организми. Това каза Ивайло Попов, координатор “Храна и земеделие” в екологично сдружение “За Земята” при представянето на доклад “Има ли ГМО в храните и фуражите в България”. Данните за доклада са получени от Агенцията по храните чрез възможността за достъп до обществена информация, каза Попов.
За периода от 2006 до 2009 г. у нас са правени повече на брой тестове за проверка за съдържащи се генно модифицирани организми. След това обаче методиката е усъвършенствана и сега се правят по-малко тестове, но на база оценка на риска. Основно изпитваните продукти са такива със съдържание на соя или царевица.
0,9% е прагът, над който задължително на етикета на храната трябва да бъде посочено, че тя съдържа ГМО. Под този праг изписването на наличие на модифицирани организми не е задължително. Така на практика има скрита консумация на разрешени ГМО, стана ясно от думите на Попов.
Затова все по-често се наблюдава търговци да поставят надписи “Без ГМО” на продуктите си. Към момента обаче няма единен стандарт за изисквания, които трябва да се покрият, за поставяне на такова указание. Затова Агенцията по храните имала идея да бъде разработен стандарт. За целта е необходимо първо да влезе в сила новият Закон за храните, каза Ивайло Попов. По неофициална информация той се очаква да бъде внесен в Народното събрание през юли. Попов посочва, че от “За Земята” настояват в текста на закона да бъдат върнати предишните санкции за несъобразено с нормативната уредба влагане на ГМО в хранителните продукти.
Почти половината от фуражите, които са тествани у нас, съдържат генно модифицирани организми като за разлика от храните, където при открито съдържание, то в повечето случаи е под 0,9%, във фуражите преобладаващо ГМО е над този праг. ГМО във фуражите до голяма степен са свързани със самата рецепта, която изисква влагането на протеини. Протеините от своя страна често се набавят от соя, която в световен мащаб между 80 и 90% е ГМО. Недостигът на произведен протеин в ЕС стана причина за допълнително плащане на земеделските стопани за отглеждане на протеинови култури, припомни още Попов. У нас вече имало и фирма, която е изолирала растителен протеин за фуражи от рапица.
Европейското и българското законодателства са такива, че не изискват на крайния продукт – месо, мляко, яйца, да бъде обозначено, че животните са хранени с ГМО фуражи, каза Ивайло Попов. По думите му ГМО не преминава през стомашно-чревния тракт на животните, но имало и изключения.
Официалният контрол относно контрола на ГМО у нас работи, беше категоричен Ивайло Попов. По думите му следващата стъпка е надграждането му.
