Земеделието осигурява 22.21 млн работни места, а секторът на храните – 4.305 млн., това каза Йенс Шапс, директор на дирекция „Обща организация, икономика и анализ на пазарите на селскостопански продукти“ в ЕК по време на конференция за перспективите пред земеделските пазари. По думите на Шапс земеделието осигурява 5.6 % от БВП на България, което е повече от средния дял за Европа. У нас оперират 300 хил. малки ферми, но доминантните продукти остават зърнените и маслодайните култури. Последните данни за зърнопроизводството на европейско ниво са от 2015 г. и сочат, че ЕС е произвел 310 млн. тона зърнени култури. У нас почти няма внос на зърнени, но износът е концентриран главно върху пшеница. Проблем за търговските партньори обаче е, че добивите не са стабилни, производството варира. Шапс подчерта, че все още има глобално повишаване на търсенето на пшеница, особено силно то е отразено в Европа.
За соята специалистът отбеляза, че е най-ефективната култура, но е трудна за култивиране. Необходимостта от протеинови култури на ЕС възлиза на 20-25 млн. тона като на територията на общността се усеща остър дефицит.
По-слабо представен в нашата страна е млечният сектор – 27% от цялото селско стопанство спрямо средното за ЕС 42%.
По повод млечната криза в Европа Шапс каза, че пикът на налични количества от суровината е бил през май и юни. У нас е отбелязан 6% ръст на производството след отпадане на млечните квоти, което е относително малко спрямо Кипър, например, където ръстът е 16%. Франция пък е успяла да запази производството си.
Експертът коментира, че в България няма „голям апетит“ за сдружаване и за формиране организации на производители, което се обяснява с исторически причини.
