Развитието на сектор Земеделие, включително научно-техническото му обезпечаване, може да бъде финансирано чрез интегриран подход, като се използват почти всички програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове през следващия програмен период 2014-2020 г. Така ще бъдат създадени около 350 хил. нови работни места в белия сектор на селската икономика и ще бъдат преодоляна тенденцията към обезлюдяване на селските райони. Това се казва в доклад на КНСБ, представен днес пред браншови организации, научни институти, заинтересовани лица и медии.
В доклада се посочва критиката на Европейската комисия към България, че страната ни все още няма цялостна стратегия за развитие на обезлюдяващите се селски райони. КНСБ предлага европейските средства за земеделие през следващите 7 години да се разпределят по нова схема и с допълнителни условия.
Като основна пречка пред развитието на земеделието КНСБ посочва неравномерното разпределение на евросредствата. Ето защо президентът на КНСБ Пламен Димитров предложи субсидията през новия програмен период да бъде обвързана с допълнителни условия, които да насърчат развитието и на други сектори в земеделието. “Ние приветстваме въвеждането на намаленията на субсидията за единица площ, която може да получи един земеделски стопанин, но настояваме то да бъде обвързано с компенсиране на реално платените заплати и осигуровки и данъците за предходната година. Само това ще доведе до изваждане на светло на наетата работна ръка в сектора. Ние смятаме, че земеделските производители трябва задължително да бъдат регистрирани по Наредба 3, да нямат задължения към държавата и да спазват трудовото и осигурително законодателство. Не казваме, че в зърнопроизводството не трябва да има допълнителни плащания, но трябва заедно с това и други сектори да бъдат включени в схемата“, каза Пламен Димитров.
Един от изводите на доклада е, че българското земеделие има нужда от преструктуриране. “В момента българските суровини, плодове и зеленчуци се изнасят за преработка и страната ни е нетен вносител на готови продукти”, обяви Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България. Необходимо е да се възстановят традиционните за България отрасли като животновъдство и производство на плодове и зеленчуци, според нея. Това е свързано с решаването на демографския проблем в страната, който е свързан с обезлюдяването на българските села. Освен това сега между 5 и 25 пъти повече е подкрепата за зърнопроизводителите в сравнение със субсидирането на плодове и зеленчуци.
Лилия Александрова
