Има недостиг на бюджет по мярка 11 за биологично земеделие, но недостигът е само за нови кандидати, средства за вече заявилите ангажимент за биологично земеделие има, каза Антон Аспарухов, директор на дирекция”Развитие на селските райони” в МЗХ в отговор на въпрос по време на дискусията “Биологично земеделие”, проведена по време на Петата национална среща на земеделските производители в България. Според него в условия на ограничен бюджет би следвало и да се свие възможността за разширяване на поетия ангажимент.
50 % ръст на кандидатствалите по мярка 11 “Биологично земеделие през 2016 г.
Значителен ръст се наблюдава при броя на кандидатите за подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие”. Това съобщи днес Михаил Карабельов (на снимката), експерт от дирекция “Развитие на селските райони” към МЗХ. Около 3100 души са подали документи по мярката през 2016 г., докато през 2015 г. те са били малко под 1500. Със 100 % повече са кандидатствалите за растениевъдство, 130 % за пчеларство и 200 % за животновъдство.
Голямо увеличение има и при заявените за подпомагане площи/животни/пчелни семейства, като те са съответно – 140 % на площите в растениевъдство; 126 % на пчелните семейства; 35 % на животните. През 2016 г. заявените единици за подпомагане са над 80 хил., докато през 2015 г. – под 30 хил.
Общо кандидатствалите по биологично растениевъдство за периода 2008-2016 г. са около 84 хил. души. Кандидатствалите по биологично пчеларство за 2016 г. са 990 души, които са заявили за регистрация малко над 150 хил. пчелни семейства.
По култури най-много подадени документи има за полски и фуражни. Следват трайните насаждения, след това ароматните/медицински и на последно място са зеленчуковите.
Грешки на био производителите
Снежка Делчева, представител на биоконтролираща компания, поясни, че всеки биологичен производител трябва да отговаря на изискванията за земеделски производител и да е регистриран като такъв. Сред често срещаните грешки е използване на препарати за растителна защита, които не са в одобрения списък на БАБХ за съответната култура. Друга грешка е, че препаратите се купуват без фактура.
При липса на биологичен посевен материал на пазара, може да се използва и конвенционален, но трябва да се поиска разрешение за това от земеделското министерство. Необходимо е и да се приложи декларация, че посевният материал не е третиран с химически средства.
Био стопаните трябва да водят регистри за използваните препарати за растителна защита и торове, регистри за извършваните във фермата дейности и за продажбите.
Делчева посочи, че преходният период при едногодишни култури е най-малко две години преди засяване на културата, а за многогодишни растения с изключение на ливадите е поне три години преди първата реколта.
