Климатичните промени в перспектива ще принудят стопаните от Северна България да отглеждат сортове грозде, характерни за Южна България
През тази година прибирането на грозде започна по-рано заради сушата и екстремните температури. Производители от различни региони на страната отчитат с около 30% по-ниски добиви. Поради безводието плодовете не са се налели достатъчно със сладка течност, което се отразява на количеството прибраната продукция. Обаче някои от показателите на гроздето са високи- например захарността.
По темата за различни аспекти на гроздовата реколта разговаряме за „Агрозона“ с агронома на „Lozeto Estate“ Минчо Минчев и със собственика на винарна „Орбелия“ Николай Чорбаджийски.
„Lozeto Estate“ притежава 220 дка лозя в с.Сава, Варненска област, както бутикова изба. Отглежданите сортове са димят, варненски мискет, совиньон блан, шардоне, гевюрцтраминер, мерло, каберне фран, каберне совиньон и сира, посочи агрономът на фирмата Минчо Минчев.
„Тази година реколтата от грозде от всички сортове е с почти 30% по-ниска от предходната
Очертава се да е около 600-700 кг./дка, а предходната година беше 1000 кг./дка. Основната причина е сушавата година и необичайно високите температури. Заради липсата на влага плодовете не се наляха с достатъчно сок, което се отразява на количествените параметри.
Започнахме прибирането на продукцията с около 20 дни по-рано, което създава и проблеми с реализацията. Преди бране винаги правим анализи, като един от показателите е захарност. При сирата той беше 19%, при совинньон блан и мерло -18%,при каберне совиньон -18,3%, а при мискета – 17,9%. Уязвим сорт на екстремни температури е совиньон блан.
По-ранната кампания изненада търговците, особено клиентите на дребно, които не търсят активно продукцията ни. Горещините по време на брането ги принуждават да се въздържат и интереса към купуване на продукцията е нисък или почти липсва. Гроздето обаче е жив организъм и се налага в кратки срокове да се обработва, защото се бране има най-добри технологични характеристики. Клиентите на дребно се притесняват, че в тези жеги ако започнат да правят вино, няма да могат да контролират процеса и ферментацията му ще протече по-бързо.
По-високата захарност на гроздето се отразява неблагоприятно на винифицирането, тъй като повишава алкохолния градус
Тенденция през последните години е да има интерес към напитки с по-нисък алкохолен градус – 12 промила за белите и 14 промила за червените вина.
През тази година климатичните условия бяха неблагоприятни през целия период на развитие на лозите. След топлата зима насажденията „се събудиха“ по-рано през април, вместо през май. След това имаше студени дъждове. В този сектор е закон след тях да се пръска, защото създават условия за поява на болести. Имахме сиво гниене, но успяхме да го стопиране с внасяне на фунгициди.
Климатичните промени налагат преосмисляне на географското разположение на сортовете
Перспективата е сортовете, които отглеждаме „да се изместят“ по-на север, а в Североизточна България да отглеждаме сортове, характерни за Южна- мелнишки мавруд, широка мелнишка лоза. Обаче за това преструктуриране на лозята ще са необходими сериозни инвестиции.
Затова се опитваме да преодолеем проблемите със сушата по друг начин- скоро изградихме капково напояване на цялата площ. Обаче т.г. не успяхме да го използваме и заради това, че язовир „Елешница“ е в ремонт, посочи Минчо Минчев.
От Винарна “Орбелия“ също споделят за по-ниски добиви грозде заради сушата
„Продължителната суша от юли оказва влияние върху количеството грозде, което прибираме. Като цяло добивите са по-ниски с 20-40 % в сравнение с м.г. Средният добив варира, като някои насаждения „се отплатиха“ с 300 кг./дка, основно сорта мерло. От сорта сира получихме по-висок добив- около 500кг./дка,който се прояви като по-устойчив на жегата, посочи собственика на избата Николай Чорбаджийски.
Сортовата ни листа е широка -близо 14 сорта, сред които Мелник 1300,Руен, Сандански мискет, Каберне совиньон, Каберне Фран, Широка мелнишка лоза и др.Те са подходящи за района в който се намираме – с.Коларово, Петричко, в района на Долината на река Струма.
Тази година също започнахме беритбата с 15 дни по-рано. Очакваме, че ще стартираме кампанията на прибиране на по-късния сорт широка мелнишка лоза през септември, който в предходни години узрява края на октомври.
Преди да влезем в лозята правим анализи на основните показатели на плодовете като захарност, киселини, фенолна зрялост и др. Засушаването води до по-висока захарност и гроздето е по-концентрирано. Това означава, че продукцията е по-висококачествена и това ще се отрази на алкохолния градус на вината, които произвеждаме.
Не продаваме грозде, а винифицираме цялата продукция, затова само имаме информация, че изкупните цени на гроздето са колкото миналогодишните.
Тъй като лозето ни е младо, засега не обмисляме промяна на сортовата структура на лозето и замяна с по-южни сортове. Трябва поне десетилетие да продължат екстремните климатичните явления, за да мислим за изход от ситуацията.
Избрали сме друга посока за преодоляване на проблемите, свързани със сушата през последните години. През тази година започнахме изграждане на капково напояване и се надяваме през следващата година да го довършим. До момента работим със собствени средства, но не ни е чужда идеята да се възползваме от възможностите на европейските програми.
Надяваме се капковото напояване да ни помогне да контролираме условията и да успеем да преодолеем последствията от климатичните проблеми“, обобщи Николай Чорбаджийски.
Автор: Лилия Цветанова
