Европа е един от най-големите производители на зърно в света. И сред най-големите износители.
Зърното е оскъдно в света . Цените са по-високи от всякога. Много страни не могат да си доставят достатъчно зърно и са зависими от вноса. Войната в Черно море даде да се разбере колко бързо се разпадат търговските връзки и вериги за доставки, за които се смяташе, че са сигурни.
Страни като Китай трупат зърно от страх от проблеми с осигуряването. Други страни като Индия, Аржентина, а също и Русия се опитват да регулират износа чрез мита или изисквания за износ, за да осигурят собствените си доставки или – също така – да се борят с често рекордно високата инфлация на вътрешния пазар. Европа е един от най-големите производители и износители в света на най-важното хранително зърно в света, обикновена пшеница, а също и на ечемик .
Това означава, че доставките на европейския вътрешен пазар не само са осигурени, но и европейците продават много пшеница по целия свят. И до голяма степен помагат за осигуряване на глобални доставки. Освен това, много зърно се движи напред-назад между страните на вътрешния европейски пазар в зависимост от условията на отглеждане и ситуацията на предлагане на различните видове зърно.
Що се отнася до пшеницата, която е от решаващо значение за глобалното предлагане на продоволствено зърно, европейците са вторият по големина износител в света, точно след Русия – доста пред Австралия, Канада, САЩ, Украйна и Аржентина. Провалът на европейските доставки тогава би имал много по-голямо въздействие върху глобалното предлагане на продоволствено зърно, отколкото, например, провалът на Украйна.
Европа е много добре осигурена и снабдява света
Ситуацията с доставките за отделните видове зърно, а също и в различните европейски страни е доста различна. Но дефицитите бързо се компенсират от вътрешноевропейската търговия. Освен това, поради различните природни и икономически условия, както на световния пазар – има известна регионална специализация при определени видове зърно.
Като цяло Комисията очаква новата реколта да бъде 296 милиона тона зърно. Потреблението в ЕС се оценява на 258 милиона тона, 87% от производството. По данни на Комисията се изнасят 55 милиона тона зърно – това е почти 19 процента от продукцията – основно пшеница и ечемик.
Внасят се 14 милиона тона, от които две трети са царевица, а останалата част е предимно твърда пшеница. В миналото царевицата идваше главно от Украйна и Бразилия, но теоретично можеше да бъде частично заменена от фуражна пшеница и ечемик.
От общото консумирано зърно само 59 милиона тона, или около 23%, се използват за хранителни цели. Почти същото количество, колкото се изнася. Промишлеността използва около 29 милиона тона или 11% от общото потребление за различни цели – от които 11 милиона тона се преработват в биоетанол. Това са предимно царевица, пшеница, ечемик и малко ръж.
Големите излишъци от пшеница отиват за износ
Най-важното хранително зърно е меката пшеница. Комисията очаква реколта от 130 милиона тона за новия сезон. Европейското потребление се оценява на 93 милиона тона, почти 72% от европейското производство.
В същото време, според очакванията на Комисията, ще бъдат изнесени 40 милиона тона мека пшеница – това ще бъде не само 31% от производството, но и с 8 милиона тона повече в сравнение с текущата година според тази прогноза. Това, разбира се, е за сметка на запасите (и безопасността), а също и индустриалната употреба и използването на фураж.
Според оценката на Комисията почти 38 милиона тона или 29% от консумираното количество ще се използват като храна за животни. Това е с около 1 милион тона по-малко от миналата година. Европейското търсене на продоволствена пшеница е относително стабилно – 41 милиона тона или 32% от потреблението. Почти 9 милиона тона или 7% се използват в промишлеността.
Най-големите европейски “производители на излишък” и износители на пшеница са Франция, Германия и Румъния, следвани от Полша и балтийските страни и България. През настоящия сезон статистиката за износа на Комисията за ЕС 27 показва износ на пшеница от 24,5 милиона тона до 15 май. От тях само Франция е продала 7,2 милиона тона на трети страни, Румъния 6 милиона тона и Германия 3,2 милиона тона. България, Полша и балтийските страни изнасят по 1 милион тона.
Основните купувачи на европейска пшеница са Алжир, Египет, Китай , Нигерия и Мароко, както и много други страни от Близкия изток, Северна Африка и Азия. Между другото, това са същите експортни дестинации, които имат Русия и Украйна, но към тях се добавя и Турция.
