Да си приключенец, не означава да спиш само директно върху земята в спален чувал или по нарове в хижи. Тенденцията е все повече т.нар. луксозен туризъм да навлиза в приключенския туризъм, в активния туризъм, разказа за „Агрозона“ Гергана Николова, директор „Развитие“ за Европа в Световната търговска асоциация за приключенски туризъм. Активното преживяване не изключва вечерта да имаш комфортно легло.
Движението става все по-дефицитно в ежедневието и все по-търсено по време на почивка. „Виждаме, че все повече от луксозните туроператори предлагат разнообразни дейности. Хората имат нужда от това да се движат. Водят все по-заседнал начин на живот и когато пътуват някъде, имат нужда от тотално различно преживяване всеки един ден.“, обяснява Гергана. Предизвикателства като това да се изкалят, да се намокрят, да се покатерят, са необходими на съвременния човек, става ясно от думите й. В допълнение – остава удовлетворението от това, че си преодолял някакво предизвикателство.
Глемпинг – луксозният къмпинг
През лятото у нас нашумя темата за глемпинга. Това е луксозен вид къмпинг. И по този параметър ни изпревариха съседите от Румъния, които създадоха своя първи такъв курорт, който не е толкова скъп, колкото в други части на света. „Това, което глемпингът представлява, е всъщност изцяло откъсване от средата. Буквално по средата на нищото. Пътуващият не оставя никакъв екологичен отпечатък от своя престой.“, разказва Гергана. Попринцип приключенският туризъм не предлага пълно изхранване, но в този случай няма къде човек да отиде да се храни и затова продоволствията са осигурени. Разликата е, че те не са пропътували половината свят или в по-добрия случай – няколко държави, а са отгледани от местните хора: „Това е на високо ниво ол-инклузив, включвайки изцяло местното население и оставяйки положителен икономически отпечатък на местно ниво.“
На наша почва няма дестинация, която специално да се рекламира като глемпинг, но има не едно и две места, които са се утвърдили като устойчиви. Примери са Маджарово в Родопите и Калофер в Централен Балкан, все повече се популяризира и рафтингът по поречието на Струма. Винаги ще има хора, които отиват на олинклузив на морето, само да се пекат, но все повече се увеличава броят на тези, които търсят преживяване, обобщава Гергана.
Непопулярното е популярно
Интересна тенденция, която се наблюдава напоследък, е, че стават все популярни непопулярните дестинации. Това е тенденция, която се отчита все повече не само в световен мащаб, но и у нас. „Хората търсят да правят нещо необичайно, докато са на почивка. По същия начин – търсиш да не си заобиколен от много хора“. На Балканите сме пред пик на туристическото предлагане и то конкретно при приключенския туризъм именно поради тази причина, обяснява Гергана.
Тя посочва, че често хората си мислят за приключенския туризъм като за екстремен туризъм, но всъщност той включва три компонента: културно преживяване, досег с природата, физическа дейност. Дори два от тези три компонента да съществуват, това пак се води като приключенско преживяване, отбеляза Гергана.
Приключенците плащат
За Европа средно приключенците харчат по 200 долара на ден, казва Гергана. Друга важна в икономически план статистика е, че 65% от това, което един такъв турист харчи, докато пътува, остава в дестинацията, а при масовия туризъм този процент варира между 7 и 18%. Следователно местните икомики могат да имат съществен позитив от развитието на алтернативния туризъм. „Приключенският туризъм е всъщност двигател за икономическо развитие и основно влияе за развитие на селските райони, за недоразвитите райони.“ Освен това не изисква големи инвестиции в инфраструктурата.
Напоследък в алтернативния туризъм се наблюдава увеличаване броя на съвместните пътувания на хора от различни поколения, каза още специалистът.
Анета Стефанова
