Световната среща за климата на ООН продължава в Париж. По този повод потърсихме коментара на Георги Стефанов, координатор “Политики и климатични промени” към WWF-България, по темата какви са последствията за земеделието от климатичните промени:
“Най-видимите измерения за всеки земеделски стопанин се изразвяват в това, че климатът е доста нестабилен и променлив. Имаме засушавания тогава, когато трябва да имаме валежи.”, отбеляза експертът като посочва, че и той самият обработва малки площи земя. По думите му се наблюдават и интензивни валежи, които ако са в периода, когато няма зелена биомаса, повърхностният почвен слой силно ерозира и водата отнася хранителните вещества. Георги Стефанов посочи още, че през последните години, точно, когато трябва да е жътвата, валежите са обилни, в следствие на което се понижава качеството на зърното.
Експертът сподели и личния си опит на помощник-пчелар – в пчелните семейства се наблюдават необичайни явления. В топлия ноември тази година пчелите вместо да заспят, са започнали да трупат мед. Стефанов разказа и че по време на продължила 4 седмици лятна суша, пчелите са започнали да затварят килийките си и да се зазимяват: “Нямаше паша, нямаше мед.”
Климатичните изменения вече имат видими измерения – много дъжд през миналата година, нанесъл големи поражения на реколтата, рязко застудяване, бурни ветрове. Експертът обърна внимание, че застраховките на земеделска продукция в някаква степен могат да компенсират стопаните от унищожителни за реколтата природни явления. “Земеделието реално е най-пряко засегнатият сектор именно заради това, че ние сме южна държава, попадаме в региона, в който ще бъдат много видими тези промени и засушаванията ще са най-сериозният проблем, пред който българското земеделие ще бъде изправено.”, коментира експертът.
По отношение на напояването той отбеляза, че трябва много добре да помислим дали плановете за изграждане на големи язовири “тип социализъм” са най-устойчивите решения. Георги Стефанов каза още, че вече трябва да се има предвид по-ранната вегетация на растенията, жътвата също е изместена по-рано, констатира специалистът. Няма как един съвременен земеделец да не отразява тези промени, в противен случай рискува да загуби цялата си инвестиция, наблегна Стефанов: “Това е и проблемът при земеделците – при поредица от две или три години, в които няма достатъчно добра реколта, земеделският стопанин, може би веднага фалира.”
Анета Стефанова
