Междубраншовите земеделски организации (МЗО) не съществуват във всички държави на Европейския съюз, но ефективността им в държавите, в които ги има е толкова видима, че може да служат за пример в държави, където няма такива структури. Само 9 държави в ЕС имат официално признати МЗО. Това са: Гърция, Румъния, Франция, Испания, Унгария, Италия, Нидерландия, Португалия. Тяхното значение и ефективност растат и това се подкрепя от факта, че през 1990 г. в ЕС е имало само 56 МЗО, докато през 2016 г. бройката е скочила до 119 г. Това се казва в доклад на Европейската комисия.
МЗО обединяват оператори с различна роля във веригите на производство и търговия с храни – фермери, търговци, супермаркети, и други. Целта на тези структури е да се подобри комуникацията между тези участници и да се постигне повече влияние при защита на общи интереси пред държавните власти. Членовете на междубраншовите организации може да бъдат индивидуални производители или организации. Ако националното законодателство го позволява, тези организации може да включват частни компании, фермерски или търговски организации, национални асоциации.
Структурата на МЗО в различните държави-членки е различна. Изследването установява защо в някои страни не е създадена нито една МЗО. Анализират се различни подходи, използвани на национално ниво, и се оценяват до каква степен тези подходи допринасят за ефективната работа на МЗО във веригата за производство и търговия на храни.
Основните цели на междубраншовите организации са: да се подобри прозрачността на производството и търговията, да се стимулира консумацията на вътрешните и външните пазари, както и да се следи по-добре качеството на продуктите. Тези цели може да се променят с течение на времето.
В България законодателството, уреждащо МЗО, е създадено в периода между 2005 г. и 2014 г. Към момента нито у нас, нито в друга евроленка се предвижда да бъде променено или създадено ново законодателство свързано с МЗО.
Повече от 500 са на брой междубраншовите земеделски организации в Румъния.
