През последната година биволовъдството е единственият отрасъл на животновъдството, който бележи увеличение не само на отглежданите животни, а и на произведеното мляко. Родната статистика показва, че производството на биволско мляко се увеличава през 2019 г., с 12,7% на годишна база и формира 1,4% дял в общия добив на суровина в страната. По-големите количества мляко се дължат на увеличението в броя на биволиците с 11% и малакините над една година с 13%. Общият брой на биволите в страната също бележи ръст до 16 734 животни.
Фермерите алармират обаче, че няма къде да продават продукцията си, а ако някои мандри все пак изкупуват млякото, то е на “абсурдна” цена между 1 лв. и 1,20 лв/кг. Биволското мляко реално трябва да бъде минимум 3 пъти по-скъпо от кравето, което към момента се изкупува на 40-55 ст./литър, но това никога няма да се случи, защото хората нямат достатъчно възможности, каза за 
agrozona.bg Вълкан Тодоров, собственик на биволовъдна ферма в село Борика, община Ихтиман. Според него отглеждането на биволи е много по-скъпо, енергоемко и трудно, отколкото при кравите, например. Сега Вълкан Тодоров отглежда 100 бивола и дори е намалил стадото, тъй като не е изгодно да има повече. За него оптималният брой на биволите е между 80-100, досега той не е кандидатствал по програми за европейски субсидии.
Ограничен пазар
Пазарът на биволско мляко и продукти от него е силно ограничен от покупателната способност на потребителите, коментира за agrozona.bg Владислав Михайлов, председател на сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“ (НАМ). Трудностите при реализацията на продукти от биволско мляко идват от там, че са смятани за бутикови, следователно се повишава цената, която могат да си позволят да платят само малка част от българите. Второ, производството на биволско мляко е малко. В страната има само няколко големи ферми с биволи, останалите са малки стопанства. Според браншовика, ако фермерите искат да си осигурят по-добра цена за млякото, трябва да се насочат към сертифицираното биопроизводство.
„Проблемът на биволското мляко е в това, че хората не го опознават, не знаят колко е полезно, не познават истинския му вкус“, казва още Вълкан Тодоров. По-възрастните хора знаят, че биволското мляко единствено сред останалите видове е устойчиво на радиация. Забележителното при него също е това, че има висока масленост, но не повишава вредния холестерол.
В магазините у нас рядко се предлага биволско сирене, а когато го има, цената е около 14 лв/кг., докато зрялото сирене стига 18 лв/кг. Най-успешният продукт, който ферма Сламена продава на пазара е кисело мляко с масленост 6,5% или 12% в зависимост от сезона. С него младият фермер спечели отличие на най-голямото изложение за храни през 2019 г. и това помогнало на фермера да намери клиенти. Изискванията на една от големите търговски вериги, които са го поканили да доставя продукти, обаче били неизпълними. Необходимо е да се създадат по-добри условия за фермерите да продават продукцията си в търговската мрежа, посочва предприемачът. „Дистрибуторите поставят 40% надценка на продукта, който продаваш. Ако нещо се продава за 1 лев от фермата, дистрибуторът слага 40 ст. надценка, веригата още 30% и така лично аз като видя някой по-евтин продукт, се питам какво има в него. Много е важно да кажем, че цената наистина може да подскаже на потребителя кои продукти са истински, но това не пречи някой да надуе цената така, че продуктът да изглежда истински“, казва стопанинът.
Мандрите не изкупуват
Основните предимства на биволското мляко, според фермера, са свързани с начина на отглеждането: „Нашите биволи по цял ден се къпят, хранят се с билки, поим ги с дъждовна вода. Рядко се налага да им се дават антибиотици, но при добра грижа това може да се избегне. Млякото е питателно, с плътен вкус и висока масленост, която обаче не създава висок холестерол. Най-важното качество, което е уникално за биволското мляко е неговата устойчивост на радиация.“
Според фермерите, изискването за доказване на реализация на млякото при обвързаната подкрепа, не успява да изпълни своето предназначение и дори се получава така, че фермери надуват изкуствено стадата си, а после не се грижат за тях само, за да получат субсидията. При това от бранша определят като абсурдно предвиденото количество за реализация от 400 кг мляко през нови програмен период на Общата селскостопанска политика 2023-2027 г. „Не бива да се изисква от фермера реализацията на 400 л мляко, тъй като просто няма кой да изкупи такива количества. Няма смисъл да влагаш толкова средства за отглеждане и накрая да се наложи да изхвърлиш млякото на улицата“, категорична е д-р Марина Цанкова, председател на Асоциацията на биволовъдите в България. По думите й, собственици на елитни биволовъдни ферми, вложили големи собствени средства в модерно производство, няма как да реализират млякото и са на път да затворят бизнеса си. От друга страна, невъзможно е за биволовъдите да направят и инвестиции в преработка в минимандри, тъй като нямат свободни средства.
Още по темата:
