Елитни биволовъдни ферми разпродават активите си

Лилия Александрова
Лилия Александрова
4 Минути

Биволското мляко се изкупува на стойността на минералната вода

Елитни биволовъдни ферми разпродават активите си поради нерентабилност. Цената на биволското мляко е под себестойността и дори няма кой да го изкупи, коментира за „Агрозона“, доц. Марина Цанкова, председател на Асоциацията на българските биволовъди (АББ). Изкупвателните пунктове плащат между 1 лев и 1,30 лева за литър сурово мляко. Една малка минерална вода струва толкова, по думите на браншовика.

„Цената на биволското мляко не е мръднала от десетилетие, докато по магазините всичко върви нагоре,“ казва доц. Марина Цанкова, „Много млекопреработватели предприятия в страната дори не изкупуват млякото – казват, че няма реализация. Друга пречка пред реализацията са дългите разстояния. Стопаните дори не успяват да изпълнят задълженията си по мярката за обвързана подкрепа, и то не поради невъзможност да произведат необходимото количество, а поради липсата на възможности за реализация“.

„Цените на фуражите също вървят нагоре“, по думите на браншовика, „Цената на концентрирания фураж е 56 ст. Трябва да се намери начин да се осигури на фермерите земя, защото ако нямат възможности сами да произвеждат фуражи, те са обречени.

Инвестиции в мандри

Реализацията на млякото е по-успешна в големите градове, предимно София, Пловдив, Варна и Бургас, и това са предимно фермери, които имат възможност да преработват в собствена мандра. Тези стопани обаче са единици, според доц. Марина Цанкова: „Инвестицията в минимандра преди беше около 40 000 лева, а сега достига 150 000 лева. При цена на млякото от 1 лев такива инвестиции са невъзможни.“ Така на фермерите се налага да работят с техника отпреди 30 години.

„Необходимо е да се облекчат условията за кандидатстване за създаване на минимандри“, категорична е доц. Марина Цанкова, „Всичко по проекта се плаща предварително от джоба на стопанина и не се знае дали ще се изплати впоследствие. Нито един биволовъд досега не се е възползвал от възможностите за изграждане на мандра с европейски средства, всеки разчита на собствени сили“.

Без подкрепа за инвестиции

Секторът е изцяло зависим от субсидиите, но те не покриват нищо, по думите на браншовика, стопаните не могат да заделят и лев, за да се развиват. В условията на пазарна икономика държавата не може да влияе директно на пазарите, но без някаква форма на пазарна подкрепа секторът е обречен, категорична е доц. Цанкова.

Животновъдите в цялата страна се борят с липсата на работна ръка, но при биволовъдството този проблем допринася още за съсипването на сектора. В страната няма безработица, категорична е доц. Цанкова. В момента няма ферма, в която да се плаща месечна заплата под 900 лв. плюс подслон и прехрана, но липсват желаещи да работят, обяснява председателят на АББ.

По думите на доц. Цанкова няма никаква яснота за подпомагането на биволовъдството през новия програмен период, въпреки че секторът има представител в работната група за Стратегическия план на България по ОСП.

 

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА