България има достатъчно опит, за да знае къде приоритетно да насочи средствата за земеделие от ЕС, които ще бъдат намалени след Брекзит. Едно по-ефективно използване на парите ще позволи да не се наруши финансовата стабилност на българското земеделие. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на пленарно заседание в Парламента, на което той отговаря на въпроси относно Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2020 г. Министърът заяви, че България ще отстоява да има конвергенция между субсидиите на страните членки и да не се нарушава конкурентоспособността както на европейското, така и на българското земеделие.
Многогодишна финансова рамка има недостиг, който се формира в резултат на Брекзит. Става дума за близо 20 млрд. евро по-малко в бюджета на ОСП за периода 2027 г. Общо средствата за земеделие след 2020 г. до 2027 г. ще бъдат намалени с 5%. След редуцирането общият бюджет на ОСП се очаква да бъде 365 млрд. евро, от които 286 млрд. евро по Първи стълб 78,8 млрд. евро по Втори стълб или ПРСР. По Първи стълб Комисията предлага по-голяма равнопоставеност на равнището на директните плащания на хектар между държавите членки, което е по-нататъшна стъпка към така наречената конвергенция., каза още министър Порожанов.
Намалението по директните плащания ще бъде 3,9% за ЕС, а за България то е 0,7%, припомни Порожанов и допълни, че тази рамка предстои да бъде дебатирана в Европейския съвет, защото всяка държава членка има своя визия. Големите страни членки обаче не са съгласни с подобно предложение, но има възможност всяка държава да допълни това намаление с национални средства.
На депутатски въпрос относно определения таван на плащанията от 60 хил. евро министър Порожанов посочи, че е необходимо България да запази достигнатите нива. Идеята е, че трябва да подкрепим малките стопанства. Достатъчно инструментариум има, за да се финансира производство, което е печелившо, каза той.
Вижте още по темата:
По-справедливо финансиране е един от приоритетите в следващата ОСП
