Настояваме още да се увеличи таванът, който е определен по тази временна рамка или да се определи годишен таван, допълни Алиева-Вели
“Годишният форум на АЗПБ е мястото, където се коментират актуалните теми и всички заедно търсим начините за разрешаването на проблемите, които стоят пред земеделските производители. Тази година АЗПБ прави 20 години и искам да ви пожелая да сте устойчиви, да сте все така модерни, за да правите устойчиво и конкурентноспособно българско земеделие”, заяви българският евродепутат Атидже Алиева-Вели по време на втория ден от Националната среща на земеделските производители, която се провежда в Казанлък.
“Наближава края на срока на действие на временната рамка за подпомагане във връзка с помощите и кризата след войната в Украйна. Делегацията на ДПС вече реагира и изпратихме писмо до Европейската комисия, с което настояваме този срок да се удължи с минимум още шест месеца до една година и да се увеличи тавана, който е определен по тази временна рамка или да се определи годишен таван. Очаквам отговор от Комисията в следващите дни, така че ще ви информирам как се движим по темата, но ще настояваме това нещо да се случи, защото през цялото време България изисква Европейския отговор и аз считам, че това е европейският отговор, който трябва да усетят и българските земеделци”, коментира Атидже Алиева-Вели.
Намаляване на административната тежест и дерогация по ДЗЕС стандартите
“Бих искала да споделя няколко неща, които се случиха буквално в последните два дни в Брюксел. Може би част от вас вече знаят, че Комисията предложи един пакет за опростяване на административната тежест по Общата селскостопанска политика. Този пакет включва два типа мерки. Едните са насочени към дерогация на стандартите за доброекологично състояние и тук говорим за дерогация по стандартите 6, 7 и 8. Другият тип мерки са насочени към контрола на малките земеделци и предложението е земеделци, които обработват до 10 хектара земя, да бъдат изключени от обхвата на контрола, така че да не бъдат затруднявани с всички тези административни документи и процедури, които трябва да спазват. Това, което ние като членове на Комисията по земеделие поехме като ангажимент е тези промени да бъдат гласувани до края на мандата на ЕП, който приключва април месец. Надявам се колегите от Комисията по околна среда да прояват същото отговорно отношение и да проумеят фактът, че Общата селскостопанска политика трябва да бъде реалистична, с реални цели, а не идеологически”, заяви тя.
“През последните 5 години работим за това и не един път и в работата си и в пленарна зала, и в комисия съм държала да има реалистични цели по отношение на стандартите за добро земеделско и екологично състояние и се обръщам към всички вас – хората, които ги изпълняват, да направите така, че изключението за България, да отговоря на спецификата на вашата работа. Комисията даде възможност на държавите членки да взимат сами решения. Знам колко проблеми имаше по време на Кампанията, които продължават част от тях да не бъдат разрешени и се обръщам към всички вас да бъдете настоятелни при промените на тези стандарти и ако считате, че предложенията на Комисията не отговарят в пълна степен на българския интерес съм отворена отново да внеса изменения и по този регламент, които да бъдат гласувани”, допълни още българският евродепутат.
Регламент за АТМ
“Още нещо, което касае всички вас, миналата вечер беше постигнато споразумение по регламента за автономните търговски марки и вноса от Украйна. За съжаление всичко това, което направихме в Европейския Парламент не остава в пълна степен. Обхвата на продуктите беше разширен, ще има нова клауза, която ще обхваща зърнените култури, включително и пшеницата с референтни години 2022 и 2023. Надявам се при гласуването на това постигнато споразумение в Парламента отново да успеем да приемем, да преподтвърдим позицията на парламента, която считам че е в голяма степен ще удовлетворява и българските земеделци, които са едни от най-засегнатите в Европа”, коментира още тя.
