Все по-чести са твърденията, че младите нямат интерес към селското стопанство. Тези, които виждат развитието си в сектора, обикновено са израснали край семейната ферма и някак си е естествено да продължат да развиват бизнеса на родителите си. Не такава обаче е историята на Иван Тинков, 27-годишен младеж от Сопот. За разлика от повечето млади хора, които посочват като хоби екстремни спортове, видео игри или планинарство, той определя земеделието като свое хоби.
Преди около 4 години Иван решава да създаде свое стопанство като първоначално си купува 10 пъдпъдъка и 2 заека. Днес пъдпъдъците са вече около 600, увеличили са се и зайците, гледа и около 40 месодайни кокошки, като плановете са и техният брой също да нарасне. Въпреки внушителната численост на животните, Иван не само, че се грижи за тях, но и работи на бензиностанция. Амбицията му обаче е да развие стопанството си до степен, която му позволява да се занимава само с фермерство.
Пазарът диктува
Фермерът е избрал порода Фараон и хибрид между Фарон и Златист Манджурски. На година средно един пъдпъдък снася около 200-250 яйца. „Моите пъдпъдъчи яйца варират 12 – 17 г, а обикновено са 8-10 г“, казва той. Има регистрация по Наредба 26. Продава яйцата на фермерски пазари, в няколко супермаркета в Пловдив и в няколко магазина в Сопот. Стопанинът казва, че разполага с подходящ транспорт и ако не е ограничението на наредбата, би могъл да продава и във Варна и София, защото „София стана България“. И към момента обаче успява да си реализира продукцията, и се радва, че за момента не е имал изхвърлени количества. По думите му обаче има капацитет да я увеличи значително, но преди това трябва да разшири пазара си, тъй като яйцата имат кратък срок на годност.
Всичко тръгна от това да имам истинска храна за мен си.“, споделя Иван. Пъдпъдъчите яйца са много здравословна храна, а хората все повече се интересуват какво слагат на трапезата си, обяснява младият мъж. Те са богати на витамини, минерали и микроелементи и са като „течна билка“, казва той. Подходящи са за консумация и от деца и от възрастни и съдържали антиалергенен протеин. И докато си говорим с Иван, мина възрастен господин, купи си яйца и тихичко сподели, че влияели много добре на потентността.
До скоро младият мъж се е грижел абсолютно сам за стопанството си, но вече разчита и на помощта на баща си, заради значително увеличилите се ангажименти. „Не позволявах до скоро никой да ми пипа животните, защото на мен са ми голям кеф, голямо удоволствие, но просто вече няма как.“, споделя той.
За да натрупа необходимите за един животновъд знания, Иван Тинков е чел много, купил си учебник, свързал се е и със специалисти по птицевъдство, които му дават безценни насоки: „Благодарение на тяхната помощ, смея да кажа, че имам една трета от висшето образование.“ Не на последно място, се учи и от практиката. Казва, че поддържа фермата си във вид, в който като влезе, да му е хубаво.
Освен пъдпъдъци младежът развива и растениевъдство като е насял около 20 дка с люцерна, от които прави фураж. Така избягва част от консервантите, които някои производители добавяли към фуражите си.
В бъдеще Иван иска да развива и стопанство със зайци, тъй като по думите му, те са много рентабилни животни, а месото им – едно от най-полезните, съдържало почти всички аминокиселини. В допълнение зайците най-пълноценно усвоявали фуража. Стремежът му е да разшири фермата си, за да има повече стабилност.
Да развива стопанството си никак не било лесно, тъй Иван използвал собствени средства. Не му е чужда идеята в бъдещ момент да си направи преработвателно предприятие, където да добавя стойност и на пъдпъдъчето, и на заешкото месо. „Всичко е въпрос на време“, казва младежът.
Анета Стефанова
