Светът преживява тревожни събития с опасни дългосрочни последици, които няма да отминат и нашето Отечество. Същевременно в държавата се наблюдават разпри, а авторитетът на институциите не е на необходимото ниво. Всичко това води до нарастване на напрежението и ожесточението в обществото. Насилието се простира от дома през училищния двор до улицата, а новините все повече приличат на криминална хроника. Република България е обявена за най-бедната и корумпирана държава в Европейския съюз. Загубили вяра да направят живота си в Родината по-добър, младите хора продължават масово до купуват еднопосочни билети към уредените държави, което предвещава мрачно бъдеще на нацията още през текущия ХХІ век.
Когато четем безжалостните числа на статистика, то сякаш се примиряваме с тяхното горчиво предсказание. От близо 9 000 000 през 1989 г., ние днес наброяваме малко над 7 000 000 в пределите на Отечеството! Причините са ясни: ниска раждаемост, висока смъртност и постоянна емиграция. Семейните ценности се наричат „отживелица”, макар че точно семейната задруга ни спасява в най-страшните времена. Близо 2 000 000 предимно млади сънародници трайно са напуснали Република България. Затъвайки в острастеното дребнотемие на деня, ние все някога ще се озовем неизбежно пред пропастта на демографската катастрофа.
Началото на „Великото преселение” на мигранти от Близкия изток и Северна Африка завари Европейския съюз неподготвен и безпомощен. Намирайки се на неговата външна граница, България е застрашена от нахлуване и промяна на етническия и верския състав на населението. Орязването на въоръжените сили е достигнал критичен предел, когато погрешно разчитаме други да ни пазят. През Балканската война Третото българско царство мобилизира 600 000 действаща армия при 4.5 милиона народ и побеждава Османската империя.
Българското село винаги е спасявало българите. Днес е тъжно да гледаш буренясалите поля и развалините на селскостопанските постройки. Ние българите, които сме научили половината Европа на градинарство, сега ни тъпчат с некачествени зеленчуци и плодове от съседни и далечни страни. Имитациите „ментета” на храни са вредни, но хората са принудени да ги употребяват само поради по-ниските цени.
Вместо да произвежда продукти с висока принадена стойност, България днес изнася суровини и работна ръка. Недостигат и професионалните кадри, които могат да работят пълноценно в полузакритата индустрия. Образованието произвежда т. н. „интелигентно безработни”, които не са полезни нито на себе си, нито на държавата. Отделяните средства за наука не позволяват поддържането дори на средно европейско равнище. Духовната криза обхваща обществото с по-трудно преодолими последици от тези на икономическата, защото културата изисква непрекъснато натрупване на постижения. Социалните помощи се превръщат в поминък за хора неграмотни и неуки.
Здравните реформи следват една подир друга, но здравният статус на застаряващата българска нация се влошава. Броят на неосигурените гони този на осигурените и заплашва да срине системата. Насажданата догма „Държавата е лош стопанин” води до злонамерени опити да се приватизират и болниците, като здравните услуги се предоставят според паричните знаци. Необходимо е да се напомни, че в Царство България има и държавни, общински и ведомствени болнични заведения.
Преди 100 години в Народното събрание се разгарят люти спорове по намесата на България в Първата световна война и след остри прения се стига до съгласието, че в съдбовните за Отечеството времена трябва да бъдат свити партийните знамена и всички да се наредят под националния трицвет. Нека бъдем достойни потомци и да обединим сили за:
а) спасяване на чезнещата нация;
б) съживяване на разореното село;
в) възстановяване на индустрията;
г) укрепване на въоръжените сили и опазване на границите;
д) развитие на здравеопазването;
е) по-качествено и съобразено с потребностите образование;
ж) издигане ролята на науката и технологиите;
з) съхраняване на духовните ценности чрез културен възход;
и) нормално правосъдие за всеки гражданин.
Източник: БАН
