Смесица от вкусове и аромати е била храната на древните римляни

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
6 Минути

Странна смесица от сладко и солено, поне 40 вида хляб, изискани питиета и разядки е имало на масата на древните римляни. Разбира се, храната на богатите е била коренно различна от тази на бедните, доста по-вкусна, разнообразна и здравословна. Но всички са се хранили поне три пъти на ден.

Древните патриции и пълководци от императорската свита са хапвали блюда, приготвени от камилски гърбици, свински вимета, езичета от славейчета с гарнитура от розови листенца. Голям деликатес е бил печеният пъдпъдък, при това пъхнат в теле.

Бедните в Римската империя са разчитали на леща, нахут, ечемичен булгур и ръжено брашно. До пшеницата са нямали достъп, защото тя е била за по-висшата класа.

“Но през годините се появили чревни заболявания, които довели до масово измиране на хора. За да се спасят и оцелеят, древните започнали да си правят експерименти и установили, че ако прибавят пшеница в ръжта, или изцяло я използват за своите варива, смъртността намалявала, хората укрепвали и епидемиите вече не били чак толкова страшни. Причината била, че в пшеницата има ензими, които не позволяват на определени бактерии да се развиват”, разказва Петър Стефанов за “Борба”, който от години изучава рецептурника на Апиций.

Апиций е живял през първата половина на I век, бил е придворен готвач по времето на император Тиберий. Петър Стефанов е бивш авиоинженер с военна практика, главен готвач на клуб “Традиция”.

shutterstock_273742661

Освен Петър Стефанов с изучаване на римската кухня се занимава и археологът в Регионалния исторически музей в старата столица доц. Павлина Владкова. Тя е в основата на трапезите, които съпътстват фестивала „Нике – играта и победата“ в Никополис ад Иструм. Тази година под нейното вещо ръководство вкусотиите приготви главният готвач на “Бианко” Радослав Машков.

Плодoвете са били култ в Древен Рим. Те са били символ на здравословния и сладък живот”, казва Павлина Владкова, която е намирала при археологически разкопки фруктиери, пълни с плодове, оставени в гробниците като дарове за боговете. Разказва, че най-вкусните десерти в Античността са били базирани върху плодове като фурми, круши, кайсии, грозде и всякакви горски лакомства.

“Характерното е, че при приготвянето те са били овкусявани с лютив черен пипер, кимион, мед и зехтин, а обединяващата съставка са яйцата, които са били в изобилие както в домашните стопанства, така и от горския пернат дивеч”, допълва Павлина Владкова.

citrusancientrome

А младият шеф Машков признава, че никога не би му хрумнало да смесва сладко и солено в едно ястие, а тази смесица от коренно противоположни вкусове е била любима на древните римляни. След като обаче му се наложило да готви за последния фестивал “Нике – играта и победата”, преди да натрупа на трапезата ястията, лично опитал всяка гозба, Радослав признава, че вече е измислил как да включи в рецептурника на заведенията новите си знания. “Сигурно няма да са точно пържени кюфтета, оваляни в мед и сусам, но кълцано месо, гарнирано с тази комбинация, ще има. Очевидно хората приемат добре този вкус, след като харесват сиренцата със сладко”, казва младият кулинар.

Вкусовете в Римската империя са се базирали на Средиземноморската кухня, която включва зехтин, риба, маслини, вино, сосове и повече от 40 вида хляб, допълва още Павлина Владкова. И уточнява, че цените някога не били чак толкова по-различни от днешните. При това те са били регламентирани с едикт на император Диоклециан, който в трети век издал едикт. Всички цени били съобразени със стойността на златото, като основен еквивалент.

От запазените документи в Помпей и от записките на римските хронисти, знаем, че в разцвета на Римската империя литър зехтин е вървял за три сестерции, което е около шест евро. Литър обикновено вино е струвало една сестерция или две евро, но доброкачественото вино е държало цена между четири и осем евро, казва Павлина Владкова.

И в Древен Рим са знаели какво е фастфууд, макар да са му казвали само бързо хранене. Но вместо освежителна напитка и хамбургер хората тогава са хапвали питка хляб, супа и вино, подсладено с мед. Всичко това струвало четвърт сестерция или половин евро.

istoriy3

В Античността са нямали идея какво е това картоф например, но добре са познавали подправките и една от най-важните е била ликваменът или още гарум. Тя представлява рибен сос, ферментирал в дървени качета не по-малко от шест месеца. След като бъде филтрирана саламурата, тя се превръща в основната съставка в римската кухня, използвана за подсоляване и овкусяване. С ликвамен древните са подправяли дори дините и пъпешите, както и десертите.

Римляните са комбинирали месо и зеленчуци почти както го правим и днес. Петър Стефанов например често приготвя рецепта, при която месото се овалва в лозови листа, подобно на днешните сърмички, но вместо ориз в плънката е имало микс от ядки. Лещата, комбинирана с булгур и праз също е била част от менюто. Понякога в нея са прибавяли джанки и кисели горски плодове. Разядките от маслини, ряпа, моркови, пъщернак и сирене, гарнирани с плодови и винени сосове също са присъствали на трапезата на простосмъртните поданици на Римската империя.

Give-them-bread

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА