През 2017 година се очакват още по-ниски добиви на мед, предвид по-малкия брой на пчелните семейства. „2016 година не беше добра за пчеларите, очертава се същото и за тази година. Все още не смея да прогнозирам, но безспорно влияние оказват и климатичните особености. Времето не е благоприятно, пролетта тръгва късно, зимата бе тежка. Дъждът ще изиграе добра роля, защото ще има нектароотделяне поне за първите паши. При всички положения добивите на мед ще са в пъти по-малко“. Това прогнозира Николай Гайдов, председател на пчеларско сдружение „Акация 1899“, цитиран от агенция Фокус. Загубите на пчелни семейства в Пловдив, а и в страната, са в пъти по-високи в сравнение с миналата година, каза още пчеларят. Според него в момента се уточняват точните стойности на загубите.
Българският мед се нуждае спешно от реклама, за да се реализира продукцията и да има по-висока стойност, каза още Гайдов. Българският мед е един от най-качествените в световен мащаб, а в същото време държавата няма изготвена програма за рекламирането му, според експерта. „Подобна реклама ще помогне за реализацията на по-голяма част от произведения мед в самата страна. Такава е политиката в страни като Сърбия, Турция и Гърция. Там консумират собствения мед, като произведения в съответната страна мед е с много по-висока цена отколкото останалите, които се внасят. Това е една от посоките, по които трябва да работи правителството на България, а отделните пчеларски организации да настояват, за да може да се отпуснат пари за реклама и за подпомагане на реализацията на родния мед на дребно и на едро“, коментира Николай Гайдов. Той посочи, че в България в големи количества се внася мед от Китай и от Украйна, което оказва влияние по отношение на стойността на българския мед. „Вносът сваля цената на родните пчелни продукти. Производители на по-големи количества мед не могат да си реализират продукцията, почти няма изкупуване“, коментира пчеларят.
Според Николай Гайдов пчеларството е един от най-неглижираните и пренебрегвани браншове в България през последните години. „Има програми за подпомагане на пчеларите, но много от колегите остават извън тях. Освен това средствата, които се отделят по тези програми, са крайно недостатъчни“, посочи пчеларят.
