Млякото за малки деца, което се предлага на българския пазар, има повече растителни мазнини, включително палмово масло, и по-малко съдържание на мляко на прах. Това е само едно от разминаванията, установени от проучване на Министерството на земеделието и храните в контекста на двойния стандарт в храните. Взети общо 106 проби от 53 храни и напитки от една и съща търговска марка, предлагани от търговска верига в България и от същата или подобна верига магазини други страни членки – Германия, Австрия, Италия и Чехия. Направени са сравнение на етикети и на външни белези; сравнителни изпитвания в лаборатория – по органолептични и физикохимични показатели и съдържание на специфични съставки, както и съпоставка на цените.
Що се отнася до млякото за малки деца – освен че има повече растителни (и палмови!) мазнини, у нас то не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия, посочват от Министерството.
Продават ни повече саламура и по-малко сирене
У нас сиренето от вида “моцарела” има шупли, както и утайка в саламурата. Освен това е по-малко като грамаж, а саламурата му съответно е повече. Бързо замразените багети, които ядем, пък са с по-малко колбас и твърдо сирене за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база. Млечният шоколад в България се продавал с по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао, в същото време и с по-малко съдържание на лешници. При безалкохолните напитки са открити разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност. От МЗХГ съобщават, че при безалкохолна напитка с вкус на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово съдържание в сравнение с продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Тестваният продукт е широко разпространен в цяла Европа и е направено допълнително сравнение на етикетите с още пет други държави-членки на ЕС – Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария. Сравнението е показало, че плодовото съдържание варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.
Ядем 166% по-скъпа паста от италианците
В 31 продукта, които са 58% от общия брой, цените у нас са с между 0,4% и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-членка на ЕС. Шоколадът, бисквитите и безалкохолни напитки у нас са съществено по-евтини спрямо останалите държави-членки на ЕС, обхванати от проучването. 22 продукта или 42% са се предлагали по-скъпо в България като разликата е от 1% за сирене „Бри“ в Чехия до 166% за една марка паста в Италия. Спрямо Италия е констатирана драстична разлика при една марка макаронени изделия, чиито цени в България са около 2,5 пъти над тези на италианските аналози, а спрямо Германия – значително по-високи цени на българския пазар за плодов сок, чай и месни продукти. При останалите продукти разликите не са толкова съществени и в повечето случаи продуктите не са повече от 20% по-скъпи в България.
От сравнението на етикетите става ясно, че при 40 продукта или 75,5% от обхванатите продукти информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта (24,5%) са налице различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност.
При изследване на органолептични показатели и извършен сензорен анализ – от изследвани 28 продукта, при 5 продукта (17,9%) има разминавания. Това са моцарела, безалкохолни и шоколад. Що се отнася до физикохимични изпитвания – от изследвани 22 продукта, само при 1 продукт (4,5%) е открито различие – мляко за малки деца. От анализ на съдържанието на какао в шоколадови храни става ясно, че от изследвани 2 продукта, при 1 продукт (50%) има разминаване. При тест за немлечни мазнини е изследван един продукт, като не е констатирано отклонение.
