Срещаме Теодора Тодорова на едно от най-големите Международни изложения за земеделие у нас. Към щанда й, ни привлече голямата усмивка, с която показва продуктите си на многобройните клиенти. На пръв поглед всички мислят, че тя е само търговец. Учудването идва, когато младата жена, сподели за 13-годишния си опит като пчелар.
В момента Теодора е заместник-председател на „Национално Сдружение на жените пчелари в България“. Завършва специалност „Изобразително изкуство“ с профил „Керамика“ в столична гимназия. За висшето си образование избира специалност „Психология“. Две години учи, но съчетанието между училищните занятия и създаване на бранда стават все по-трудни. Младото момиче избира работата си и прекъсва обучението.
Един пчелин преобръща живота
Едва на 18 г., тя започва бизнесa с пчели. Инициативата за това пчелно приключение идва от баща й. Един ден той решава, че иска да гледа пчели, речено сторено. Бизнесменът оставя стария си бизнес и закупува 200 кошера. Семейството наема пчелар, който да се грижи за пчелина, тъй като те не познават тази сфера. Не след дълго обаче, започват неуспехите и финансовите загуби.
След като бизнесменът вижда, че наетите хора не се грижат достатъчно добре, той се заема с трудоемката задача. Започва да се учи от нулата, желанието обаче е достатъчно и скоро той се справя сам. Теодора тогава е тийнейджър, а желанието й да е на пчелина изобщо не е голямо. Независимо от отказите й да помага, баща й търси помощ за многото работа от нея. Не след дълго опърничавото момиче стига до пререкание с родителя си и така нейните задължение по пчелина приключват.
Обратът за Теодора идва, когато случайно преминавайки покрай пчелин се заглежда в работещите пчели и в стотиците кошери. „Тогава разбрах, че това е което искам“, споделя с усмивка Теодора. Решена в желанието си, момичето се изправя пред своя родител и смело заявява, че от този ден натам тя ще се занимава с пчели. Той е просълзен от тези думи и така те стават партньори. От 2007 г. двамата работят неуморно рамо до рамо.
Първите загуби от неопитността на екипа са рефинансирани, като Теодора взема субсидии от Националната програма за 3-годишен период за пчелари за 150 кошера. Началото било трудно, тъй като проверяващите често минавали през пчелина, усъмнени в достоверността на това едно 19-годишно момиче да притежава и да се грижи за всички кошери. Теодора обаче успява да докаже с упорита работа и постоянство, че възрастта е само цифра.
За да се научат и усъвършенстват заедно с баща си посещават различни пчеларски форуми и обучения в различни европейски страни, където събират опит и знания. „Ходили сме в институти в Швейцария да гледаме изследвания на пчели. Там разбрахме, че прополисът не пропуска радиация.“, обяснява запалено пчеларката.
С времето момичето навлиза все по-навътре в пчеларството, а интересът й е неспирен. Заедно с други пчелари създават кампанията „За пчелите с любов“. Тя е за информираност, за това какво се случва в страната ни и в Европа. Много хора не са запознати с истинските проблеми на времето ни. Един такъв, Теодора отбелязва, е че в момента е изчезването на пчелите. „Това нещо не спира, напротив продължава с пълни сили.“, допълва тя.
Съвместната работа се оказва печелив
шата формула
Сега баща и дъщеря гледат повече от 500 кошера. На пчелина се справят сами, нямат работници. „Не можем да поверим работата на друг. Свикнали сме да се разбираме дори без да говорим, всеки си знае задълженията. Така работим по-бързо и качествено“, споделя Теодора. Всичко от проектирането на кошерите до залепване на етикетите върху бурканите е тяхна работа.
Пчелинът на сем. Тодорови се намира в Ботевградско, в биологично чистия район наречен Шумер. Мястото е избрано зареди чистотата, освен това бабата и дядото на Теодора са именно от там. Планинските райони са по-трудни за пчеларстване, добивите са по-малки, но Теодора определя качеството на меда, като по-високо. „Качество за сметка на количество. Ако в други места добивът е 15-20 тона, то при нас е 5-6“, допълва тя.
Пчелите от планинските места създават мед с различен вкус. „Клиентите ни обожават горските букети, казват че това е вкусът от детството им“. Освен горски букет, пчеларите добиват и акациев, липов, от липова мана, както и от много различни горски билки. Правят и различни комбинации с медения продукт. Добавят различни тахани или ядки, за да разнообразят вкуса. „Постоянно гледаме всичко ново и модерно на пазара. Ходим на изложения и така виждаме какво правят в цяла Европа. По този начин заимстваме идеи от други пчелари.“, споделя Теодора.
Медът, който произвеждат не е сертифициран „Био“ и пчеларката споделя, че не желае. Основно правило, на което залага Теодора е чистотата в процеса на работа и пълният контрол над нея.
Незнаещият пчелар е най-опасен за пчелина
Като един от най-големите проблеми в пчеларството, Теодора отбеляза, че е незнаещият и не достатъчно опитният пчелар. Един такъв човек може да убие цял пчелин. Според младата жена, всеки пчелар трябва да се е занимавал поне 5 години с пчеларство, за да успее да влезе наистина в тази сфера. Материята е трудна и сложна, а много хора я подценяват. Това разбира се не е единственият проблем. Все по-честите кражби на кошерите притесняват пчеларите. Набези стават в цялата страна. Друг голям проблем са и десетките болести заплашващи пчелина.
Пчели в малинак – неочаквано добра комбинация
Пчеларите не практикуват подвижно пчеларство. Но преди няколко години тяхна близка, притежаваща 95 дка биологични малини ги моли да докарат кошерите си, за да опрашат плодовете. Теодора споделя, че резултатът е бил впечатляващ, както за продукцията от малини, така
и за меда. Пчеларите дори вадят малинов прашец, а реколтата от малини се удвоява.
„Искам земеделците да разберат, че когато в района има пчели добивът им ще се вдигне с до 50%. Съвместната работа дава много добри резултати“. В други европейски страни, пчеларите са видели, че сътрудничеството между земеделци и пчелари е голямо. „За съжаление мисля че в България все още не сме стигнали до това ниво“.
Станислава СТОЙКОВА
Снимки: Теодора Тодорова
