Елена Йончева алармира: Българският мед пред риск от изчезване след 1 май

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
7 Минути

Изчисления показват, че близо 450 000 пчелни семейства в страната могат да изчезнат след влизането в сила на безмитния внос

Пчелният мед е продукт, чието търсене зависи изцяло от доверието на потребителите, но днес то е сериозно застрашено от споразумението за свободна търговия между ЕС и държавите от Меркосур. Измамите и фалшификациите на пазара се отразяват негативно не само на здравето на хората, но и отказват истинските пчелари от техния поминък, което води до спад в опрашването и застрашава биоразнообразието. По инициатива на евродепутата Елена Йончева в Брюксел се проведе мащабна дискусия с участието на представители на Европейската комисия, експерти и производители, за да се обсъдят европейските инструменти за борба с фалшификациите и защитата на местния пазар пред лицето на предстоящия масиран внос от Латинска Америка.

Заплахата от „Меркосур“ и рискът за българските пчелари

Темата за пазара на мед е част от дискусиите в ЕС от години, но сегашната конференция беше провокирана от споразумението на Съюза за търговия с държавите от „Меркосур“ – Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Въпреки че документът се разглежда като възможност за разширяване на износа на ЕС в индустрии като автомобилостроенето и фармацевтиката, той предвижда и безмитен внос на 45 000 тона мед годишно.

Тази част от споразумението засяга пряко България, която има сериозни традиции в сектора. По оценки на Министерство на земеделието и храните, търговското споразумение има потенциал да се превърне в пагубна заплаха за българските пчелари, особено за малките производители. Съществуват изчисления, които показват, че поне половината от пчелните семейства в страната – около 450 000, са застрашени от изчезване.

Предизвикателствата са свързани най-вече с доказването на автентичността на меда, предлаган на ниска цена, а самото споразумение започва да се прилага от 1 май.

“Предизвикателствата са свързани с доказването на произхода и автентичността на меда, особено на този продукт, който се предлага на ниска цена. Споразумението с Меркосур започва да се прилага от 1 май. В дискусията в Брюксел бяха посочени оценки, които показват, че за 60-80 процента от меда на пазара на ЕС има съмнения, че е фалшив, което вреди на здравето на потребителите, биоразнообразието и проваля лоялната конкуренция,” сподели в профила си в социалната мрежа Фейсбук Йончева. Според нея:
• ЕС се нуждае от хармонизирани методи за тестване в държавите членки, по-строга проследимост, пълна прозрачност на етикетите.
• Местното потребление е важно. Инвестирането в местните икономики укрепва общностите, намалява риска от измами, защото веригите за доставки са по-къси.
• Образованието е важно, за да може потребителите да разбират въздействието на своя избор на пазара.
Голяма част от българското производство е за износ, но пазарът е нарушен от продукти, продавани без достатъчен контрол, което прави меда силно чувствителен към цената. Вносът идва от Украйна, Турция и Китай, като китайският мед често влиза през гръцки морски пристанища, каза пред участниците в дискусията Петко Симеонов, председател на сдружение „Биологично пчеларство“, управител и съосновател на Bulgarian Organic Foods. Той призова държавите членки да хармонизират определението за автентичност на меда. Петко Симеонов изрази дълбока загриженост за бъдещето, отбелязвайки, че след като основаната на знания традиция на пчеларството бъде унищожена, ще бъде почти невъзможно да се възроди дейността. Той предупреди, че индустрията закъснява с предприемането на необходимите мерки. Секторът в България е силно фрагментиран, състои се от дребни фермери, които нямат пазарна сила и са зависими от купувачите.

Емануил Фрагкос, зам.-председател на Комисията по обществено здраве в ЕП категорично подкрепи промяна в инспекциите на веригите за доставки, призовавайки за повече граничен контрол, пълна проследимост, прозрачност и по-строги мерки срещу подвеждането на потребителите. Той се застъпи за увеличаване на санкциите за измами, за да се възстанови доверието на пазара. Като докладчик по „директивата за закуската“, той подчерта, че балканският мед е с изключително високо качество.

„Директивата за закуската“, която трябва да започне да се прилага от юни тази година, предвижда, когато медът е смес, на етикета му да бъдат посочени държавите на произход в низходящ ред, включително и в процентно изражение. Държавите членки могат да решат, че за меда на техния пазар ще бъдат отбелязани само първите четири дялове, ако представляват общо повече от половината от сместа. България все още не е съобразила законодателството си с тази директива.

Технологиите срещу фалшификатите до 2027 година

Европейската комисия активно търси технологии за противодействие на фалшифицирането на мед. Жислен Марешал от ГД „Здравеопазване“ призна, че проследимостта е трудна заради сложните вериги на доставка. До февруари 2027 г. ще бъдат въведени нови методи за откриване на специфични измами, съобщиха от Съвместния изследователски център на ЕК. В момента се работи с 19 лаборатории в Европа, като ДНК методите се считат за многообещаващи, но изискват изчерпателна база данни за сравнение.

Бернхард Хьовел, управител на Световния съвет за интегритет на меда, разкри, че за фалшифициране се използват висококачествени сиропи, проектирани да преминават стандартните тестове. Той демонстрира, че ако един продукт съдържа 10% истински мед и 90% фалшиви съставки, настоящите изследвания често го определят като истински. В края на 2025 г. германската патентна служба вече е отхвърлила заявка за „мед без пчели“, но натискът от такива продукти остава висок.

Опрашването не може да бъде внесено

Доктор Ник Лупше от Европейската асоциация на пчеларите (EBA) заяви, че индустрията е на труден кръстопът – докато медът може да се третира като стока за внос, опрашването е незаменимо за местната екосистема. EBA предлага незабавното определяне на европейска референтна лаборатория за изследване на меда и класифицирането му като стока с висок риск, за да се осъществява по-чест контрол на границите. Пчеларите предупреждават, че без реална политическа воля и модерни аналитични методи, автентичното производство ще бъде унищожено от нелоялната конкуренция и сиропите от Китай и Латинска Америка.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама