Йончева настоява за спешна резолюция, референтни лаборатории още сега и криминална отговорност за медената мафия
„Евтините захарни сиропи вече изтласкаха истинския мед от пазара, а пчеларите ни буквално загиват под натиска на нелоялната конкуренция.“ Това алармира в ексклузивно интервю за Агрозона евродепутатът Елена Йончева след организирания от нея международен форум „Пазарът на мед в ЕС“ в София.
АКЦЕНТИ
Йончева настоява за спешна резолюция, референтни лаборатории още сега и криминална отговорност за медената мафияГ-жо Йончева, споразумението с Меркосур вече е в сила и позволява безмитен внос на 45 000 тона мед годишно в ЕС. Как се отразява този огромен обем върху българските производители, които осигуряват около 11 000 тона висококачествен мед на година?Как може да се осъществи този контрол?Казахте, че пазарът на ЕС е залят от внос от Китай, Украйна, а вече и от Латинска Америка. Има ли реален риск истинският мед – един традиционен и чист продукт – да бъде напълно ценово изтласкан от търговските мрежи?Данните, че между 60% и 80% от меда в европейските магазини всъщност е захарен сироп или е манипулиран, са скандални. Как е възможно в ЕС, където контролът върху храните уж е най-строг, да се допуска подобна мащабна измама на гърба на потребителите?В момента липсва единен европейски лабораторен метод за определяне качеството на меда. Кога се очаква най-рано изготвянето на такъв метод?Какво правим в този близо двугодишен вакуум? Как държавите членки могат да докажат измамите дотогава, след като лабораториите им нямат обща сертифицирана методология?Фалшифицирането на храни не е просто икономическа щета, а директна заплаха за здравето на хората. Трябва ли Европа да започне да налага криминална отговорност и тежки наказания за фалшифициране на храни, вместо символични глоби?Има ли чуваемост в ЕП от страна на депутатите от държави, които са големи потребители, но малки производители на мед? Усеща ли се лобистки натиск, който се опитва да омаловажи проблема с фалшивия мед в името на евтиния внос?България е на предна линия – ние сме външна граница на ЕС. Справя ли се Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с контрола на транзитния и вносния мед, или през нашите гранични пунктове преминават „пробойни“ към останалата част на Европа?
Данните, които идват от Брюксел и водещи европейски лаборатории, са стряскащи: между 60% и 80% от меда на пазара в ЕС е компрометиран или изцяло фалшифициран. Докато Европейската комисия планира единни мерки и стандарти едва за 2027 г., Йончева и нейни колеги подготвят спешна резолюция в Европейския парламент. Целта е ясна — незабавни проверки, внедряване на референтни методи за анализ още сега и въвеждане на строга криминална отговорност за извършителите на мащабната измама. Защо официалните данни на БАБХ у нас изглеждат „прекалено оптимистични, за да са истина“, какъв е спасителният план на евродепутатите за следващите две години и има ли лобистки натиск в Брюксел за запазване на евтиния внос — четете в интервюто.
Г-жо Йончева, споразумението с Меркосур вече е в сила и позволява безмитен внос на 45 000 тона мед годишно в ЕС. Как се отразява този огромен обем върху българските производители, които осигуряват около 11 000 тона висококачествен мед на година?
- Европа е вторият голям вносител на пчелен мед в света. В рамките на Европейския съюз има по-голяма необходимост и потребление на пчелен мед, отколкото е местното ни производство. Големият проблем тук е да успяваме да контролираме този внос и да знаем доколко става дума за истински мед, а не за различни захарни сиропи. Основният внос в Европа, преди споразумението с Меркосур, идва от Китай и от Украйна. Според информация, която получихме от нашите колеги от Германия, включително и от Европейската комисия, медът, който е фалшифициран по различни начини, е между 60% и 80%, а на някои места достига и 90% в рамките на цяла Европа. Това е огромно количество. На практика означава, че достъпът до истински пчелен мед е силно ограничен за потребителя. Той е излъган, че консумира пчелен мед, а всъщност купува захарни сиропи, които могат да бъдат опасни за здравето. Проблемът не е самото споразумение с Меркосур — той съществуваше и преди него, а именно: липсата на достатъчно контрол.
Как може да се осъществи този контрол?
- Този контрол може да бъде ефективен само ако има европейски референтни лаборатории и референтен стандартизиран тест. Той трябва да бъде прилаган строго навсякъде и да се налагат тежки санкции, когато се установи фалшив продукт.
Казахте, че пазарът на ЕС е залят от внос от Китай, Украйна, а вече и от Латинска Америка. Има ли реален риск истинският мед – един традиционен и чист продукт – да бъде напълно ценово изтласкан от търговските мрежи?
- Той вече е изтласкан. Не говоря конкретно за България, тъй като за страната ни все още нямаме пълна и ясна картина какво точно се случва. Но според официалните анализи на Европейската комисия най-малко 60% от меда е компрометиран. Това е дипломатическият начин да се каже, че е фалшифициран или под някаква друга форма подправен — просто не става дума за истински мед. При това 60% е една доста оптимистична картина. Въпросът е какво правим оттук нататък. Трябва да се действа спешно, защото в резултат на тази нелоялна конкуренция истинските пчелари буквално загиват. Цената на истинския пчелен мед е свалена толкова ниско, че не може реално да се конкурира с производствената стойност на сиропите, които се продават като мед. На практика в момента ние убиваме производството на чист пчелен мед и този процес е много активен. Моята амбиция е да направим спешна резолюция в Европейския парламент и да принудим Европейската комисия да предложи конкретни мерки сега — не след 5 или 10 години.
Данните, че между 60% и 80% от меда в европейските магазини всъщност е захарен сироп или е манипулиран, са скандални. Как е възможно в ЕС, където контролът върху храните уж е най-строг, да се допуска подобна мащабна измама на гърба на потребителите?
- Това е наистина въпрос, чийто отговор трябва да се търси много сериозно от всички институции, които се занимават с темата. Точно затова казвам, че не можем да си позволим този проблем да бъде решаван след 5 години. Трябва да се реши днес. Има ясни механизми това да се случи. Ние като евродепутати трябва да изискваме от ЕК да предприеме конкретни мерки и затова работим ускорено по тази резолюция. Надявам се тя да бъде факт още тази година.
В момента липсва единен европейски лабораторен метод за определяне качеството на меда. Кога се очаква най-рано изготвянето на такъв метод?
- По последна информация от Комисията, те планират да бъдат готови с официалното предложение чак през 2027 г.
Какво правим в този близо двугодишен вакуум? Как държавите членки могат да докажат измамите дотогава, след като лабораториите им нямат обща сертифицирана методология?
- Точно това искаме да разрешим с резолюцията. Работим в тесен контакт с експерти, които да ни предложат точни формулировки как още сега, с наличния капацитет на лабораториите, да се въведе работещ референтен метод. Тук обаче не е въпрос само на методология — самата Комисия трябва да разпише конкретен и затегнат начин на проверки. Контролът трябва да е толкова ефективен, че да накара всички тези фирми просто да спрат да произвеждат и разпространяват фалшив мед.
Фалшифицирането на храни не е просто икономическа щета, а директна заплаха за здравето на хората. Трябва ли Европа да започне да налага криминална отговорност и тежки наказания за фалшифициране на храни, вместо символични глоби?
- Абсолютно задължително е. Трябва да се намери и законово да се закотви онзи механизъм, който да накара престъпните структури, които смесват истински с фалшив мед или продават изцяло фалшив такъв, да спрат дейността си заради реалната заплаха от затвор и тежки наказания.
Има ли чуваемост в ЕП от страна на депутатите от държави, които са големи потребители, но малки производители на мед? Усеща ли се лобистки натиск, който се опитва да омаловажи проблема с фалшивия мед в името на евтиния внос?
- Аз лично в момента не усещам директен натиск, но индикации за такъв определено има. Не си правя илюзии — със сигурност ще има опити проблемът да се омаловажи. Засега никой не е направил някакъв груб опит да се меси в работата ни. Може би в момента, в който започнем да работим по конкретния текст на резолюцията и да събираме подписи в залата, тогава лобистките интереси ще проличат ясно.
България е на предна линия – ние сме външна граница на ЕС. Справя ли се Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с контрола на транзитния и вносния мед, или през нашите гранични пунктове преминават „пробойни“ към останалата част на Европа?
Големият ни проблем в България е липсата на прозрачност и информация. Няма достатъчно конкретни данни, които да могат да бъдат предоставени дори на медиите. Официално от БАБХ обявиха, че само 11% от проверения мед в България е фалшив. Но на фона на стряскащите 60-80% в рамките на целия ЕС, тази родни информация изглежда прекалено оптимистична, за да е истина.
Снимка: Агрозона
