Над 375 000 души призоваха Европейската комисия да защити действащия европейски закон за водите във връзка с инициираната от нея проверка за годност. Огромният граждански интерес превърна публичната консултация за водното законодателство в една от най-големите в историята на Европейския съюз. Приет през 2000 г., законът, по-известен като Рамкова директива за водите, е от изключително важно значение за опазването и възстановяването на европейските реки, езера и влажни зони.
В тази връзка, Европейската комисия проведе публична консултация, обръщайки се както към експерти, така и към гражданите да изкажат своето мнение. В отговор през октомври WWF, заедно с още над 130 организации от неправителствения сектор, започнаха кампания „Живи реки“, с която призоваваха Европейската комисия да не променя законодателството на ЕС. Кампанията вдъхнови хиляди хора да се застъпят за европейските водни басейни, както и за силния закон, който ги защитава.
„Над 375 хиляди граждани изразиха своята позиция и се обявиха против унищожаването на реките, езерата и влажните зони в Европа. Те призоваха своите правителства да не подкопават европейското водно законодателство. И сега тези, които взимат решенията, трябва да се вслушат в техния глас“, коментира Естер Асин, директор на WWF, Европейски политики (Брюксел). „Държавите трябваше да вземат мерки още преди две десетилетия, но вместо това те правиха всичко възможно да заобикалят Рамковата директива, вместо да я прилагат“.
Публичната консултация приключи миналата седмица, а официалния анализ на Европейския съюз ще бъде публикуван през есента. Окончателното решение за бъдещето на европейското законодателство се очаква да излезе през първата половина на 2020 г.
Сладководните екосистеми са най-застрашените на планетата, а ситуацията в Европа не е по-различна. Днес цели 60% от водите на територията на Европейския съюз не са в добро състояние. Причината е, че държавите-членки позволяват те да бъдат експлоатирани по начини, причиняващи трайни вреди, като изграждане на язовири и практикуване на неустойчиво земеделие.
Точно заради това прилагането на Рамковата директива за водите е от огромно значение. Тя се смята за един от най-важните елементи на природозащитното законодателство, приеман някога, както и за най-мощния лост на гражданското общество и индустрията за силна и амбициозна защита на водите. Законът изисква от държавите-членки да приведат в добро състояние водите, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 г.
България е сравнително бедна на повърхностни водни ресурси. Те съставляват едва 0.3% от територията на страната ни, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб. Освен това България попада в географски ширини, чувствителни към климатичните промени, което оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите и се отразява пряко върху хидрологичния режим на реките. За съжаление, опазването на водните ресурси не е много популярна тема у нас. Свикнали сме да приемаме водата за даденост без да осъзнаваме, че този толкова ценен ресурс е ограничен и подложен на огромен натиск, в резултат от прекомерната му употреба и негативните последици от климатичните промени.
Близо 8 000 български граждани подкрепиха с подписа си Рамковата директива за водите, съобщават от WWF.
