В България делът на стопанствата, сертифицирани за извършване на органично земеделие, е пренебрежимо малък, а земята, която се използва за производство на биохрани у нас е едва 0,1 на сто от общата използвана селскостопанска територия. Зад нас по тези показатели е само Малта, където почти няма интерес към производството на биопродукти. Това сочат данни на Евростат за политиката на ЕС в областта на органичното земеделие, съобщи БТА. Според европейската статистика през 2010 г. в ЕС е имало над 156 хиляди органични ферми, което съответства на 1,3 на сто от общия брой на селските стопанства в ЕС, надхвърлящ 12 милиона. Около 5 милиона хектара в ЕС са използвани за биологично земеделие, което е 2,9 на сто от използваната земеделска площ на територията на страните от ЕС-27. Сред държавите членки на ЕС най-голям дял на органични ферми спрямо общия брой стопанства се наблюдава в Австрия – 13%, Чехия – 7%, Швеция – 6 %, Естония, Финландия, Германия и Дания – по 5%. По отношение на площите, които се използват за биологично земеделие отново Австрия има най-голям дял – 12%, следвана от Швеция – 10%, Естония и Чехия – по 9%.
Според експерти от британската консултантска компания “Органик Монитор” пазарът на биопродукти е един от най-бързоразвиващите се в световен мащаб, като нараства годишно с 10-15%, което в абсолютна стойност е ръст от около 5 млрд. долара годишно. През 2006 г. търговският оборот на биопродуктите в световен мащаб е бил около 40 млрд. долара, а през 2007 г. – повече от 46 млрд. долара. По неофициални данни към днешна дата търговията с биопродукти надхвърля 60 млрд. долара. Държавата с най-голяма площ биологично обработвана земя е Австралия с 12 млн. хектара, следвана от Аржентина – 2,8 млн. хектара, Бразилия – 1,8 млн. хектара. В рамките на ЕС през 2010 г. държавите с най-голяма площ сертифицирана земя за производство на биопродукти са Италия – с 1,2 млн. хектара, Испания – с около 1 млн. хектара и Германия – с над 850 хиляди хектара. Общо в света сертифицираните земеделски земи за биопродукти са над 33 млн. хектара, а фермите за биологично земеделие са над 650 хиляди.
Според изискванията на ЕС само храните, които съдържат най-малко 95% биологично чисти съставки, могат да бъдат етикетирани като “биологични” продукти. Съгласно новото европейско законодателство от 1 юли 2012 г. производителите на биохрани вече задължително трябва да използват биологичното лого на ЕС. Наред със зеления етикет с 12 звезди – трябва да бъдат обозначавани мястото на производство на продукта, както и съставките му.
Наскоро бе подписано и споразумение между ЕС и САЩ за еквивалентност на биологичните продукти, което ще намали бюрократичните процедури и разходите на производителите им при търговията между двата континента. Според проучване за търсенето на биопродукти у нас, извършено от експерти от Аграрния университет в Пловдив, пазарният дял на биопродуктите у нас е под 1%. Около 95% от произвежданата у нас сертифицирана биопродукция се изнася в чужбина – предимно в САЩ, Канада и ЕС. Българската биопродукция се свежда предимно до билки – сушени и на чайове, свежи, замразени или консервирани плодове и зеленчуци, ядки, мед и др.
Около 300 фирми у нас се занимават с производство, преработки и износ на биопродукция, като само 80 фирми членуват в Българската асоциация за биопродукти. Едва 5% от продукцията на родните ферми за биопродукти обаче намира място на вътрешния пазар. Оценката на експертите е, че макар пазарът на биопродукти у нас още да не е разработен, той има голям потенциал за развитие. За това обаче трябва активна намеса на държавата, тъй като секторът е изключително подходящ за България – природни дадености, незамърсена земя, имидж на традиционен производител на селскостопански продукти. Като пример експертите дават страна като Словения, която е близо 5 пъти по-малка като площ и близо 3 пъти по-малка като население. Въпреки това Словения е с два пъти повече биологично обработвана земя, там се отглеждат по екологичен начин 5 пъти повече кози, 20 пъти повече овце и 44 пъти повече говеда.
В България има и Национален план за развитие на биологичното земеделие за периода 2007-2013 г. с общ бюджет от около 165 млн. лева. Очакванията на този план са към 2013 г. около 3 на сто от всички продадени в България хранителни продукти да бъдат биологични и около 8 на сто от използваната земеделска земя да бъде обработвана по биологичен начин. За да се постигнат тези цели обаче, трябва близо 30 пъти да се увеличи сегашният дял на площите за биопродукти.
