200 хил работни места имаме потенциал да осигурим в градинарството, както и в преработката на зеленчуци. Това заяви Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България, по време на форум за заетостта в земеделието в София днес. Домакин на семинара е Федерацията на независимите синдикати в земеделието с председател Светла Василева, и зам. председател Валентина Васильонова партньор е КТ „Подкрепа“. Участие във форума взеха и представители на Министерство на земеделието и храните, Министерство на труда и социалната политика, Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители в България и биопроизводители. Специален гост беше генералният секретар на Европейската федерация на профсъюзите в областта на храните, земеделието и туризма (EFFAT).
Милтенова изтъкна, че през последните 20 г. секторът върви надолу заради Общата селскостопанска политика, която финансира предимно монокултурното земеделие. Много земеделски производители прекратяват дейността си в сферата на зеленчукопроизвоството, което осигурява много работни места и пренасочват дейността. Според Милтенова плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) доведоха до много по-тежък дисбаланс в земеделието, отколкото са били очакванията.
Според Милтенова относителният дял на субсидиите в себестойността на продукцията при зърното е 23-28 %, а при зеленчуците, 1-1,3 % т. е. градинарите получават 20 пъти по-малко субсидия на дка. от зърнопроизводителите.
Ако производителите на плодове и зеленчуци получат същия интензитет на помощта (субсидия) както зърнопроизводителите, то тогава производителите на зеленчуци, трябва да получат 20 пъти повече субсидия по СЕПП, от това което получават сега. Това значи, че ако сега например получават 30 лв. на дка. то, за да се изравнят със зърнопроизводителите, като интензитет на подпомагането би следвало да получават 600 лв.на дка.
Тогава площите с плодове и зеленчуци нямаше да намаляват, а всички щяха да искат да произвеждат плодове и зеленчуци и нямаше да ги внасяме от Турция, Гърция и Македония.
Нямаше българите да отиват да работят в Англия, Испания и Гърция, а щяха да работят тук, защото тогава и ние, производителите на плодове и зеленчуци, щяхме да можем да им плащаме същите заплати , като в Англия и Испания.
Поради липса на работна ръка заетостта в сектора попада в сивата на икономика. Милтенова се възмути, че така и не се е въвело почасово заплащане. Сега земеделските производители събират работниците от съседните села, извозват ги с автобуси до полето и всички в края на деня се нареждат на опашка да си получат надницата, но отказват да подпишат документ за това. Причината е, че по-голямата част от тези хора получават социални помощи. Затова предлагаме, или законът да им дава шанс да работят въпреки социалните помощи или срещу получаването на социални помощи да работят за определен период в годината в земеделието, препоръча тя.
Светлана Трифоновска
