Три са топ факторите, които ще определят бъдещото развитие на глобалния туризъм: летищата да се превърнат в средища за туристическа информация и услуги; да се изградят магистрали, които бързо да доставят потоците туристи до туристическите ареали и да се гарантира сигурността на туристите – това са изводите от срещата министрите на туризма в Париж в рамките на международното изложение “Топ Реза”, които зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма Бранимир Ботев представи по време на Международното туристическо изложение “Планините на България – гостоприемство в четири сезона” в Пампорово миналата седмица, предава МИЕ.
По време на форума особен интерес е предизвикала концепцията за туристическо райониране на България, представена от проф. Васил Маринов от Софийския университет. Проектът е финансиран от МИЕ и е осъществен съвместно с колектив от водещи български научни работници и преподаватели. В проведените срещи, дискусии и от обратната информация от общините, браншовите организации и научните среди е дадена висока оценка за концепцията, по силата на която в България се оформят 9 туристически района със своя уникалност, специфика и водещи видове туризъм. Така на картата на районирането отново се появяват знакови за България райони като Розовата долина и Родопите.
Туристическият бранш и зам.-министър Ботев се обединиха около решението още тази седмица районирането да бъде публикувано за обществено обсъждане на сайта на МИЕ. “За мен е необяснимо как в предходните разработки е допуснат подобен пропуск, заяви зам.-министър Ботев. В исторически цивилизационен план свещената за траките планина Родопа е описана от всички древни автори, а Долината на розите е знакова за България и може би най-познатият от маркетингова гледна точка район в България за цяла Европа, та до Япония, Китай, Америка”, коментира Ботев.
Зам.-министърът определи като ключов фактор за сектора диверсификацията, залегнала в основата на приетата Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г. Диверсификация както на туристическите продукти и услуги, които България предлага с все по-задълбочен интерес към културно-историческия туризъм, СПА и уелнес, и възможностите за балнеолечение, така и по отношение на генериращите пазари. България има вече устойчив тренд над 50% от идващите у нас туристи да са от страните членки на ЕС, бе изтъкнато в обсъжданията, посочва МИЕТ.
В Пампорово е представен анализ на Института по маркетинг, според който стана ясно, че въпреки неблагоприятния от гледна точка на климатични условия сезон, туризмът ни се развива. От януари до август 2014 г. страната ни е посетена от 5,391 млн. чужденци. Това е с 6% повече спрямо същия период на 2013-а. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-юли 2014 г. бележат ръст от 3,6% спрямо същия период на 2013 г. и са 1,719 млрд. евро.
По време на форума представителите на туристическия бранш очертаха спешни мерки за развитие на сектора у нас. Според тях бъдещото Народно събрание трябва да включи в структурата си Комисия по туризъм с широки правомощия по отношение финансирането на националните реклама, маркетинг и промоции. Спешно да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма. Подчертана бе и необходимостта да се реши статутът на планинските курорти. Участниците във форума се обединиха и около създаването на отделно министерство на туризма в структурата на следващото правителство. Според представителите на бранша увеличението на търговските аташета, които отговарят за туризма в основните партниращи на България страни също ще допринесе за ръст на чуждестранните туристи като назначенията да се извършват на основата на публично-частното партньорство. Друго искане на бранша е ускоряване на промотирането на България на вътрешния и на външните пазари.
