Земеделските производители трябва да бъдат наясно какво точно предстои през новия програмен период и да бъдат очертани схемите и мерките с точните изисквания за кандидатстване по европрограмите, коментира в Сутрешния блок на Bulgaria On Air изпълнителният директор на Асоциацията на земеделските производители в България Ивайло Тодоров. Той допълни, че недостатъчната информация е ключов проблем за усвояването на евросредствата към момента. Тодоров посочи като една от причините това, че много късно са били изпратени от Брюксел делегираните актове, „по които ние като държава трябва да се водим“.
За новия програмен период предстоят много информационни кампании, заяви още Тодоров. По думите му през следващите седем години само активните фермери трябва да ползват евросубсидии. Той уточни, че Европейската комисия изисква дефиницията за „активен фермер“ да бъде дадена от всяка една държава-членка. Например може да се заложи изискването от всяка площ, която се подпомага, да се произвежда продукция. Целта на формулировката е да се направи така, че да няма злоупотреби с евросредсвата, както досега.
Във връзка с първия стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) или директните плащания, с които се подпомага обработването на земята, Тодоров припомни, че за България бюджетът за периода 2014-2020 г. е близо 5,5 млрд. евро. Той уточни и че точно по тази мярка има много промени за следващия програмен период.
„Брюксел дава възможност за по-гъвкави схеми за подпомагане, като например плащания, обвързани с производството, и субсидиите за младите фермери“, заяви още Тодоров. Той допълни, че предстоят важни решения. Едни от тях са свързани с прилагането на зелените плащания, които са една трета от средствата за директно подпомагане. Брюксел залага изискването фермерите да оставят екологично насочените площи и предлага голяма палитра какви да са те – например синори, тераси и др. България трябва да избере конкретни видове зелени терени, така че да не загубим средства.
„Рискът е да станем по-големи еколози от еколозите и да въведем толкова тежки изисквания към земеделците, че те да не могат да ги спазват“, посочи Тодоров.
По повод обещаното от политиците подпомагане за най-малките ферми от 1250 евро експертът посочи, че те са приоритет и за Брюксел, за да бъде запазен животът в селските райони. Въпросът е пак в детайлите – при подпомагането да не се развали комасираното ползване на земеделските земи в зърнопроизводителните райони, посочи изпълнителният директор на АЗПБ.
По втория стълб на ОСП, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), той посочи, че точно тук има рискове да се загубят пари.
Натрупват се негативни практики, каза Ивайло Тодоров, като посочи скандала с купените със средства от програмата луксозни автомобили, общинските проекти, където бюджетът се усвоява трудно заради проблеми обществените поръчки.
