Грандиозен скандал избухна в Големия колегиум в сградата на Министерството на земеделието между браншовите асоциации заради критериите за представителност, предложени в Закона за браншовите организации, научи Агрозона. Документът е предложен от Министерството на земеделието. Темата за подобен закон е обсъждана многократно в земеделската общност, но досега не е постигнато единодушие.
“Мога да коментирам днешната среща с асоциациите в МЗм само с една дума – цирк. Бяха поканени над 50 неправителствени организации и от производството, и от преработката на селскостопанска продукция. Тези, които бяха от преработката казаха, че нямат място в такъв нормативен акт, тъй като имат Закон за храните, който урежда тези въпроси”, коментира в интервю за Агрозона Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
“Когато стана въпрос за критериите за представителност в производството една част от браншовите организации в производството негодуваха остро защо трябва да има такива критерии, посочвайки, че има регистрация на НПО-то в съда и това е достатъчно. Разиграха се грозни сцени, крясъци, викове и т.н., в резултат на което много хора напуснаха срещата”, допълни още той.
“Нашата позиция е, че такива критерии са необходими задължително за националната представителност. Подкрепяме предложението, което беше представено в Закона, а именно една асоциация да има поне 30% от вида животни, за да бъде национално представителна. Ако не – тя може да попадне в областна или регионална представителност. Целта на тези критерии според нас не е на изключат някой, а напротив – да насърчат сдружаването”, коментира още Караколев.
“От МЗм съобщиха, че работят по нашето предложение за изплащане на de minimis. Надявам се следващата седмица да има съвет по животновъдството, в рамките на който да ни запознаят какво се случва и какъв е напредъкът по този въпрос”, допълни още той извън темата на днешната среща между браншовиците в МЗм.
Колко са браншовите организации у нас?
„Колко са браншовите организации, някой знае ли в България и като са безброй каква е ползата от това? Противопоставяне, каране помежду си и всеки тича при министъра, за да иска субсидии за него. Дори по инерция се засилиха и в Брюксел, което е падение на нашата нация спрямо европейската култура“, коментира Кирил Вътев, един от основателите на Българската аграрна камара. Според него браншовете трябва да бъдат представени от една организация, която да има глас и в европейските структури.
Димитър Зоров: Умишлено се забавя отварянето на Стратегическия план
“От 25 години стои въпросът за това, че трябва да има някаква регулация в браншовите организации, но това, което подразни повечето колеги е, че на тази среща, не са били поканени всички запознати. Колегите обвиниха министъра за това колко бързо е отреагирал за среща по този въпрос, въпреки, че има много по-належащи към момента въпроси като оцеляването на животновъдния бранш”, коментира в интервю за Агрозона Димитър Зоров, съпредседател на Националния съюз на говедовъдите.
“Такъв нормативен документ трябва да има, но не е сега моментът на служебния кабинет да се захваща с този Закон, защото не може да го направи, а наредба без Закон не става. Това бързане според всички колеги е заради това, че трябва да се усвоят едни около 160 млн.лв. за консултантски услуги по мярка от Стратегическия план, тъй като условието по консултантската мярка е да бъде изпълнена от национално представена браншова организация”, заяви Зоров.
“Борим се за баланс и отваряне на Стратегическия план, а той умишлено се забавя, за да бъдат усвоени милиони левове по консултантските мерки. Ако министърът и екипът му искаха да отворят Стратегическия план за Кампания 2023 г. можеха да го направят. Зададох му директно въпрос дали това ще се случи, но не получих отговор”, сподели още Зоров.
Някои хора никога не трябва да забравят, че те са дошли да свършат работата на хората, а не тяхната собствена. Те са слуги на хората, които представляват този бранш, а не онбашия, които да се разпорежда с тях. , заяви Димитър Зоров.
