Днес според църковния календар е Сретение Господне – един от 12-те големи християнски празника в годината. 
Той е познат още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./. Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон, пише pravoslavieto.com.
У нас празникът е познат още като Петльовден и е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турското робство – кръвния, взимането на малки момчета. Легендата разказва как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български, разказват от “Памет българска”.
Според народния календар, Петльовден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.
Подготовката започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, “но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят”; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.
